Съществува едно изречение, че думите на всеки пророк са подобни на печатите, поставени на тайните на Бога. Това означава, че както печатът защитава съдържанието на писмото и когато печатът се счупи, това, което искаме да прочетем, става достъпно, така се случва и с думите на пророците. Печатът не е писмото, той е просто печат — такива са и думите на пророка. И все пак идва момент в живота на човека, когато той е способен да счупи печата. Писмото може да бъде отворено след месец, след пет месеца, след пет или повече години, но такова време задължително ще настъпи, а когато се премахне печатът, тогава всичко става ясно, като в отворено писмо.
Веднъж включих в музиката една строфа от вдъхновен персийски поет и я пеех с голяма радост, защото думите имаха прекрасно значение. В същото време чувствах, че тази строфа има смисъл далеч отвъд пределите на моето разбиране. Съвсем ясно усещах, че има нещо запечатано и скрито. След петнайсет години, когато умът ми се опитваше да разгадае някакво откровение, дочух глас, който разясняваше загадката на моя ум. Безкрайна беше моята радост след разчупването на печат стоял петнайсет години! Всяко нещо има свое определено време и когато това време дойде, всичко се разкрива. Затова макар че от една страна можем с всички сили да се стремим към откровение, от друга страна трябва да: имаме търпение да изчакаме момента на неговото идва не.
И макар че Божият Глас говори непрекъснато чрез всичко, за да бъде чут от глухите уши на мнозина от нас, на него му се налага да говори чрез устата на човек. И той го прави в продължение на цялата история на човечеството и всеки велик учител от миналото е водещият нас дух, живеещ живота на Бога в човешки образ. С други думи, човешкият облик на всеки пророк е само различно облекло на едно и също същество, което всеки път е изглеждало различно. Шива, Буда, Рама, Кришна, от една страна; Авраам, Мойсей, Исус, Мухаммад от друга, и много други, известни или неизвестни за историята пророци — всички те в действителност са едно същество.
Онези, които познаят посланика, когато го видят, ще го познаят в каквато и да е форма и облик. Този, който е способен да види само облеклото, ще се заблуди. Ето защо за суфиите съществува само един учител, каквото и име да носи през различните епохи; той ще идва отново и отново, за да пробужда човечеството от съня на този илюзорен живот и да го води напред под божието покровителство. Когато суфият се усъвършенства в това виждане на живота, той ще открие своя Повелител не само сред светците, но и сред мъдреците и глупците, сред благочестивите и грешниците, и никога няма да позволи на Повелителя, който е единственият Повелител и който винаги е бил един и ще бъде, да изчезне от неговия взор.
Нима източникът на всички истини не е скрит в сърцето на всеки човек, бил той християнин, мюсюлманин, будист или юдей? Нима всички ние не сме част от този живот, който наричаме духовен и божествен? Да бъдеш само този или онзи означава да не отидеш по-далеч от това или онова. Благословението, придобивано в уединение, е скрито във всеки човек, той го е наследил от небесния Отец. В мистичната терминология това се нарича Всепроникваща Светлина7. Светлината е източник и основа на всяка човешка душа и на всеки разум.
Суфият гледа на целия живот като на един живот, на всички религии като на своя религия. Наречете го християнин и той ще каже, че е такъв, наречете го мюсюлманин и той ще се окаже такъв, наречете го индус и той ще отговори, че се чувства такъв. Наречете го както желаете, той няма да започне да спори. Кой го е нарекъл суфи?8 Не и самият той. Но ако не се нарече някак, определено някой друг ще му намери име.
Човекът е целта на творението и той е висше същество, защото е човек. Единствен той знае целта, за която е създаден, причината, поради която е тук. Кокошките и кучетата не знаят това. Всяко друго същество в действителния свят би желало да стане човек. Джиновете искат да станат хора, както и скалите, растенията и животните.
Но не такъв човек, какъвто се появява обикновено, се е стремила да създаде божествената Сила. Този човек, който иска да види Бог, не бива само да яде, да пие и да спи като животно. Ако човек иска да знае какъв трябва да бъде, нека сравни себе си с животните. Той яде и те ядат; той пие и те пият, той спи, те също спят9. Те изпитват страст, ненавист и гняв, както и той. Ако не е нещо повече от това, значи не е човек. Само у човека намираме доброта, милосърдие, дисциплина, способност за саможертва, смирение и други подобни качества. Да, някои от тях откриваме и при животните — кучета и котки, коне и крави. Например предаността на кучетата, храбростта и послушанието на конете — това са само отражения на човека в тях, благодарение на взаимодействието с хората. Ако отидем на речния бряг да събираме чакъл, ще намерим безброй камъни, които приличат на човешки лица. Понякога липсва нос или устни, но почти винаги има признаци, сходни с човешкия облик. Какво чудесно наблюдение! Колко е прекрасно! Това ни показва, че всичко се стреми да наподобява човешко лице и да се превърне в човек.
7
При коренните американски народи — Великото Тайнство, сред тибетските будисти — Ясната Светлина и т.н. Бел.отг.ред.
8
Нека си припомним първия стих, с който започва знаменитото произведение на Лао дзъ — „Дао дъ дзин“ — „Дао, което може да бъде назовано, не е трайно Дао“. Лао дзъ (и не само той!) не нарича себе си даоист, но някой друг след него го е назовал така. Бел.отг.ред.
9
Това ми напомня диалога между един дзенски Майстор и неговия самодоволен ученик. Ученикът казал: „Учителю, 10 години съм с теб и така и не разбрах — по какво се различаваме. И ти като мен ядеш и спиш“. Майсторът отвърнал: „Само по едно. Когато ям — ям, когато спя — спя“. Бел.отг.ред.