На човека, който държи на онова, което вижда, не му достига умение. Даже ако не иска да види нещо, той нищо не може да направи. А този, който умее да контролира своя поглед, вижда онова, което иска и не вижда онова, което не иска. В това се състои умението. Очите виждат това, което стои пред нас и не виждат онова, което е зад гърба ни. Точно така е устроен и нашият ум. Той вижда онова, което е пред него и не вижда нищо, което е отзад. Затова, ако реалният свят е пред очите на човека, а другият свят е скрит от погледа му, човек вижда само това, което е пред него. Няма съмнение, че за да видим нещо, което е зад гърба ни, трябва да обърнем глава. Вярно е също, че умът може да види незримото само тогава, когато измени своята посока. Това, на което учат езотериката и мистицизма, е обръщане на ума от външното към вътрешното виждане.
Възниква въпросът: каква полза извличаме от това? Както след дълъг работен ден нощният отдих е необходим за тялото, така и за ума е полезно да отхвърли този пъстър обкръжаващ ни свят, за да отдъхне и да добие друго впечатление, което му принадлежи и от което се нуждае. Този опит се постига в процеса на медитация. Този, който умее да мисли, но не умее да забравя, който е способен да говори, но е неспособен да запазва мълчание, който може да се движи, но не може да стои в покой, който винаги плаче и е неспособен да се смее — такъв човек не притежава истински умения. Все едно да има само една ръка и да стои на един крак. За да получиш пълно впечатление от живота, трябва да умееш както да се движиш, така и да запазваш неподвижност, да си способен да говориш и да можеш да мълчиш.
Има много ценни неща в природата и изкуството, неща, които са с много висока цена, но в света няма нищо по-ценно от погледа. А най-ценен от всичко е вътрешният поглед, способността да виждаш, способността да разбираш, способността да учиш и знаеш. Това е най-великият подарък, който Бог ни е направил и нищо друго в живота не може да се сравни с него.
Ако искаш да се обогатиш със знания, да издигнеш душата си в по-високи сфери, да дадеш възможност на съзнанието ти да достигне съвършенство, трябва да правиш само едно — с всички сили и способности да се стараеш да откриеш собствения си поглед, който е знак за съществуването на Бога в човека. Именно откриването на този поглед се нарича разгръщане на душата.
Самодисциплина
По пътя към истината най-високо се цени самодисциплината, защото без нея никакви наши знания и практики няма да дадат големи резултати. Самодисциплината има многобройни аспекти. Изучавайки живота на аскетите, които живеят в планини, гори и пустини, ние научаваме, че онези, които наистина са търсили истината, са правили всичко възможно, за да развият своята самодисциплина. Без нея нито една душа в света никога няма да успее да достигне най-висшето осъществяване. Несъмнено, за хората, живеещи в социума и привикнали към комфорт, е страшно дори да помислят за самодисциплина. А когато мислят за нея, представят си я само в крайни форми. Между другото, съвсем не е задължително да се скриеш в планински пещери, в гори и пустини, за да проявиш самодисциплина. Това може да се прави и в обикновения живот.
За практикуване на самодисциплината има четири основни начина. Първият е физическият. Той се състои в запазване на неподвижност в една и съща поза определено време. Ако човек опита, ще види, че не е толкова, просто, както изглежда. Човек може доста дълго да седи или стои, без да осъзнава, че не променя позата си, но ако го практикува съзнателно, ще започне да изпитва сериозни трудности. Съществуват разнообразни положения, при които ръцете, краката, очите или главата трябва да се държат по определен начин. Тези практики позволяват да се развие силата на самодисциплината.
Фантазията на всичко сътворено се проявява във всяко движение; в съответствие с насочването на движението всяко нещо приема форма. Откъде са възникнали двойките противоположности — слънце и луна, мъж и жена, мъка и радост, отрицателно и положително? Щом източникът и целта на всичко са единни, защо съществуват такива различия? Те имат своя собствена насока. Тайната на всяко различие е в направлението, Активното начало, енергията, действайки в определено направление, създава конкретна форма. Ето защо начинът, по който човек седи, поражда различие; различие поражда и страната, на която човек спи — дясна или на лява, стои ли на крака или на главата си. Мистиците са упражнявали дълги години пребиваване във всевъзможни пози и са открили много начини за седене по време на различните дихателни упражнения. Те превърнали: това в наука. Позната е позата на воина, позата на мислителя, позата на аристократа, на влюбения, на гадателя — различни пози за постигане на различни цели. Те помагат на човека да разбере науката за различните направления. Позата не е нищо друго освен посока.