Друг аспект на самодисциплината е свързан с храненето и пиенето. Човек се отказва от определени продукти в своето ежедневие и овладява умението да живее без тях. Особено е ценно да го направи, ако му се струва, че не може да живее без тях. Това е още една причина, освен психологическата и физическата, поради която много адепти се хранят със зеленчуци и плодове и в продължение на много дни и седмици, а понякога и месеци прекарват без някои храни, които са привикнали да ядат и пият.
Постът е още един начин, чрез който се контролира плътността на тялото. Когато човек познава правилния начин за постене, когато е под ръководството на човек, който действително знае кога, защо и как е необходимо да се пости, за да има полза, тогава се постигат големи резултати. Хирурзите държат своите пациенти няколко часа или дни без храна, знаейки, че това ще им помогне по-скоро да се възстановят. Духовните учители също могат да предпишат пост на своите ученици. Понякога трябва да живеят без месо или хляб, като се хранят само с мляко или плодове, а друг път — ограничено време да не приемат никаква храна, в съответствие със способността и издръжливостта на ученика. Аз на никого не съм предписвал пости. Не си спомням случай някога да съм го направил. Аз само насърчавам онези ученици, които сами искат да постят. Познавах един ученик, който дойде при моя муршид и той му каза, че за да може да започне да практикува, трябва да пости три дни. След първия ден той се почувствал толкова гладен, че напуснал града, за да не види никога този учител!
Ако учителят предписва някому пост, винаги има причина за това. Някога в Багдад живял един велик суфи, който се прославил със своите удивителни постижения. Веднъж той казал на един млад ученик да се придържа към зеленчукова диета. Майката на юношата научила, че откакто момчето отишло при този учител, то яде само зеленчуци и посетила дома на учителя, за да изкаже своето възмущение. Когато влязла, учителят точно седял на масата, а пред него имало чиния с кокошка. Майката казала: „На ученика си заповядваш да се храни само със зеленчуци, а сам похапваш кокошка“. Тогава учителят свалил капака от блюдото, кокошката изхвръкнала и излетяла, а суфият казал: „В деня, в който твоят син успее да направи същото и той ще може да яде кокошка!“
Друг аспект на самодисциплината е способността да мислиш и да забравяш. Има се предвид, че от една страна ученикът е длъжен да може да мисли за всичко, за което иска и колкото му е угодно да задържи мислите си, а от друга страна трябва да практикува за забравя, за да не завладеят определени мисли неговия ум. Трябва да се избягват мисли, които възбуждат злоба, угнетяване, предразсъдъци, ненавист. Това създава нравствена дисциплина и постъпвайки така, човек става господар на своя ум.
Когато премине през тези три степени на самовъзпитание, човек може да пристъпи към усвояване на четвъртата, най-висшата практика. Тя е най-великата, защото с нейна помощ се достига до духовни преживявания. Тази практика се състои в освобождаване на съзнанието от неговото обкръжение. Адептите отделят голяма част от живота си, за да го достигнат. В една стара суфийска школа имало обичай, който съществува и до днес: когато суфиите влизали в помещението за медитация или го напускали, един от тях произнасял: „Уединение в тълпата“. Смисълът на тази фраза е, че дори в центъра на шумна тълпа човек може да запази своето уединение и покой, и не може да бъде разтревожен от никакви обкръжения. Ето защо човек може да живее в социума и в същото време да се развива духовно. За да се развива духовно, на човек вече не му се налага да търси усамотение в пустинята, както са правили хората в древността.
Безспорно това не е лесно, но в същото време не е и трудно в някаква степен всеки от нас го изпитва, макар и несъзнателно. Човек, зает с нещо много интересно, което запълва цялото му внимание, често не осъзнава своето обкръжение. Поетът, писателят, композиторът, ученият, когато са погълнати изцяло от онова, което правят, не осъзнават своето обкръжение. И твърде често човек, ако е погълнат от онова, което прави или за което мисли, може да не чувства собственото си тяло и самия себе си. Понякога изчезва дори той самият и съществува само онова, за което мисли. Тази степен суфиите наричат фана. Изхождайки от това е по-лесно да се разбере думата нирвана, за която така често се говори. Нирвана е само опит на съзнанието; с други думи, свобода на душата, достигане до такава степен, при която човек не мисли нито за самия себе си, нито за онова, което го обкръжава.