Целта на всяка школа е една и съща, променят се само методите за нейното достигане. Висша цел на всяка суфийска школа е било и си остава постигането на онова съвършенство, на което е учил Исус Христос и за което в Библията е казано: „… бъдете съвършени, както е съвършен вашият Небесен Отец“.
Методът на суфизма винаги се е стремял към едно — освобождение от собствения „аз“. Но кой „аз“? Не истинския, а фалшивия „аз“, който обсебва човек и като изхожда от него човек смята себе си за нещо различно от другите. Като се откаже от този лъжлив „аз“, той дава възможност на своя истински „Аз“ да се прояви във видимия свят. Суфийският метод позволява да се разкрие душата на човека, неговият истински „Аз“ — онази вечна същност, на която са присъщи сила и красота. Суфизмът разбира, че образите на Ахурамазда и Ариман олицетворяват принципа на доброто и злото. Някой може да ги открие в думите на Христос, в Корана или в Зенд-Авеста. Суфизмът вниква в това, което стои зад представите за ангелите и стига до идеализиране на Бога и Учителя като носители на божественото послание. Може да бъде наречен юдейски мистицизъм, ако се пренебрегне влиянието, което му е оказало християнството. Може да бъде наречен християнска мъдрост, ако се пренебрегне влиянието на исляма. Може да бъде наречен вътрешна същина на исляма, ако се пренебрегне влиянието на други философски системи, като веданта и будизъм. Ето защо суфизмът е така всеобхватен, съвършен и универсален.
Суфийското преклонение към природата се е родило под въздействието на учението на Заратустра. Склонността на суфизма към жертвоприношение е урок от Авраам. За своите чудеса той е задължен на Мойсей. Предупреждавайки за бъдещи опасности суфизмът черпи знания от Ной — най-великият пазач от миналото. Неприемането на аскетизма води началото си от Соломон, а свещената музика напомня за песните на Давид. Стремежът към саможертва се базира на примера на Христос, а в човечността се вижда въздействието на личността на Мухаммад. Ето защо суфиите са ученици на всеки наставник, последователи на всяка религия, познаващи мъдростта във всичките й аспекти. И затова независимо от всичките си постижения те остават отворени за света.
Много хора казват: „Ние вярваме само в Мойсей или в Христос“. Други твърдят, че вярват само във Ведите или в други древни свещени писания. За суфия не е важно кой е казал това или онова, важна е същността на казаното. Ако намира истината в думите на Заратустра, той я приема. Ако среща истина в Кабалата, приема и нея. Суфият приема словото на Христос и Библията и вижда истината в Корана. Той приема веданта — сред суфиите е имало много повече велики ученици на веданта, отколкото индуси. Във всичко суфият вижда свещено писание.
Дара, брат на Аурангзеб, е сред първите чужденци изучили Ведите, който спомогнал за разпространяване на намиращите се в тях знания. По време на царуването на Акбар в земите му били построени християнски църкви, еврейски синагоги и мюсюлмански джамии и той посещавал всичките. Това е убедително доказателство за суфийските му възгледи. Когато умрял великият поет Кабир, индуси и мюсюлмани започнали да си оспорват правото да го изпратят в последния му път. Индусите искали да кремират тялото, а мюсюлманите да го предадат на земята. И едните и другите вярвали, че той принадлежи към тяхната вяра. А всъщност суфият вижда истината във всяка вяра. Той никога не би казал, че тази религия или другата религия не е негова. И индуси и мюсюлмани идват на гробовете на великите светци-суфи, като гроба на Хваджи Моин-уд-дин-Чишти в Аджмир.
Суфият вижда истината във всичките й форми. Ако някой му предложи да отиде в християнска църква и да се помоли, той ще направи това с удоволствие. Ако друг го покани в синагога и поиска да се помоли така, както правят евреите, той ще бъде абсолютно готов за това. Намирайки се сред мюсюлмани, той ще произнася намаз заедно с тях. В индуистки храм ще види истинския Бог, живия Бог заедно с идола. Будисткият храм ще го вдъхнови и няма да го заслепява с идолопоклонничество. И все пак, истинският храм за суфият е в неговото сърце, в което живее Любимият, този, на когото еднакво се кланят както мюсюлмани, така и кафири.
В наши дни задачата на суфийското движение е да установява пълно взаимно разбиране между отделните хора, народи и раси и да помага на онези, които се стремят да открият истината. Неговата основна задача е да утвърждава осъзнаването на божествеността на човешката душа. За това е създадено и суфийското учение.