Светът е подобен на купол, от който всичко казано се връща към нас. Ако кажем: „Колко е красиво!“ — тези думи ще се върнат към нас. Ако кажем: „Ти си глупак!“ — ехото отговаря: Ти си глупак! Някой може да се мисли за много важна персона, на която е позволено да говори всичко, което й хрумне, но грубите й думи ще я настигнат. Понякога човек не иска да каже на приятеля си обидни думи, но без сам да желае го прави, защото умът му е изпълнен с лоши впечатления. Затова трябва да пазим само хубавите впечатления и да не задържаме другите, за да може от нас да излиза само добрина. За нещата може да се говори по два начина. Преди да започнем да говорим, да си припомни всичко, което ни е известно по въпроса, а след това да претеглим всички доводи, появили се в ума ни. Такава е речта на папагала. Човек повтаря онова, което е научил, като папагал, който изрича определени думи, защото така са го научили. Другият начин на изказ е да черпим от хранилището знанията, които сме събрали. За да се открият тези знания е нужна стрела; за такава стрела служи дълбочината на чувството, което може да премине през всички прегради. Знанието е винаги с нас, но без силата на красноречието сме откъснати от него. Когато видим кретащ по улицата сакат човек, много лесно е да му се присмеем, но ако изпитаме някакво повърхностно чувство, то ще предизвика у нас съжаление, а дълбокото чувство ще ни помогне да проявим съжаление и състрадание.
Силата на мълчанието
Във веданта дишането се нарича прана, живот. Дишането е връзка, свързваща тялото, сърцето и душата. Дишането е толкова важно, че когато си отиде, напуснатото от него тяло — тялото, което така сте обичали и за което така сте се грижели, че при най-малката хрема или кашлица сте тичали на доктор, става ненужно. То повече не може да остане живо.
Речта е начин за прекъсване на дишането. Другояче казано, когато човек говори, налага му се да прави повече вдишвания и издишвания, отколкото когато мълчи. Дишането е като обръча, с който играят децата — колкото по-силен е ударът на пръчките, толкова повече обороти прави обръчът, търкаляйки се по земята. Когато импулсът на удара бъде изчерпан, обръчът пада. За пример може да послужи и ходът на часовника. Той работи в продължение на такъв период от време, за какъвто е навита пружината. Може да стигне за двадесет и четири часа или за седмица, но след този срок спира. Или да си припомним детският пумпал: той прави толкова обороти, за колкото му стига силата, с която е завъртян, а когато силата се изчерпи, пумпалът пада.
От първото вдишване зависи продължителността на нашия живот: колко вдишвания и издишвания са ни отпуснати. Разговаряйки, ние губим много сили. Мълчанието само за един ден удължава живота със седмица или повече, а един ден, прекаран в разговори, съкращава живота със седмица. Мълчанието е лекарство за много беди, макар че човек, живеещ в света, не може да го практикува постоянно. Но той е в състояние да следи словата си. Човек трябва да помни, че за всяко изречено от него слово може да бъде награден от небесата или наказан от ада.
От древни времена в Индия живеят мистици, наречени муни. Те никога не говорят, макар че живеят като всички хора. Често тези мистици живеят по-дълго, отколкото хората днес: триста, петстотин и повече години. При въздържане от говор дишането остава необезпокоявано, равномерно и спокойно. Мистиците винаги са му отделяли голямо внимание и са превърнали неговото изучаване в основен момент от своите практики. Онзи, който е овладял дишането, е овладял и собствения си живот. Онзи, който не управлява дишането си, е податлив на всевъзможни заболявания. Има хора, които управляват дишането си несъзнателно, като боксьорите и борците, както и някои хора, водещи праведен живот.
Днес толкова обичаме да говорим, че човек, останал самотен, изпитва желание да излезе от къщи и да намери събеседник. Често хората, останали сами, започват да говорят на околните предмети, а други говорят със себе си. Ако някой им обясни, може би ще разберат, че с всяка изречена дума губят много енергия. Мълчанието е начин за релаксиране на ума и тялото. То дарява отдих и лекува. Силата на мълчанието е много голяма не само от гледна точка на получаване и натрупване на енергия и жизнени сили, но и от морална гледна точка — от мълчанието може да има голяма полза. Много глупости, извършени от нас, са резултат от речта. Всяка седмица срещу едно погрешно действие ние извършваме хиляди грешки, причинени от речта. Често оскърбяваме или нараняваме другия само защото много говорим. Ако се въздържахме от говорене, това нямаше да се случва.