В Хайдарабад живеел един мистик на име Шах Кхамуш. Наричали го така, заради мълчанието му. Като юноша бил много умен и енергичен човек, един път дошъл при своя муршид с поредните готови въпроси, което е естествено за ученика. Муршидът седял, потънал в екстаз, и тъй като не желаел да говори, казал: „Мълчи“. Младежът бил дълбоко поразен. Никога преди не бил чувал тази дума от своя муршид, винаги добър, търпелив и готов да отговори на всички въпроси. Но той бил разумен човек и този урок му останал за цял живот. Завърнал се в къщи и не говорил с никого от семейството си, дори с родителите си. Тогава неговият муршид, виждайки това, също престанал да разговаря с него. В продължение на много години Шах Кхамуш не проронил нито дума и неговата духовна сила толкова нараснала, че било достатъчно да се вгледаш в него, за да изпиташ вдъхновение. С един поглед той вдъхвал любов. С един поглед лекувал. Това не се е случило толкова отдавна — само преди двайсет и пет години.
Активността носи опиянение, а в наши дни активността е толкова голяма, че от сутрин до вечер нямаме и минута почивка от вечната ежедневна заетост, която ни кара непрестанно да се движим. Привечер сме толкова уморени, че искаме само да заспим, а на сутринта всичко започва отново. Този начин на живот ни отнема много. Човек е толкова жаден за удоволствия, че забравя за живота, който сам по себе си е удоволствие. Всеки би трябвало да отделя поне един час на ден за тишина и неподвижност. След мълчанието на речта следва мълчанието на мислите. Понякога човек седи неподвижно, без да говори, а мислите му непрестанно скачат. Умът може да не иска тези мисли, но те все идват. Умът за тях е като бална зала, в която те безпрепятствено се въртят ли въртят. Трябва поне една мисъл да стане толкова интересна, толкова важна, че да изтласка всички останали. Когато мислите се усмирят, настъпва тишината в чувствата. Можем нищо да не кажем против някой човек, можем да нямаме мисъл против него, но ако в сърцето ни присъства дори лека неприязън, той ще я почувства. Така стоят нещата с любовта и привързаността.
Абстрактното означава съществуване извън пределите на този свят, където всички форми на съществуване се сливат, където всички се срещат. Това отвлечено състояние има свое собствено звучене. Когато и този звук затихне, човек се издига над него, достига висшето състояние, наджат, вечност, но определено, за да достигнем това състояние се изискват много, много усилия.
Святост
Човек често си задава въпроса какво означа думата святост. Понякога под свят разбираме духовен, благочестив, чист и религиозен, но нито една от тези думи не обяснява напълно значението й. Светостта е следващата степен след благочестието. В богоусъществяването и богоосъзнаването има благочестие. В самоосъществяването има святост. Първата стъпка към самоосъществяването е проявяването на Бог вътре в себе си. Човек проявява Бог чрез самоосъзнаване. Светостта е искрата на божественост в човека и няма душа, за която да може да се каже, че е лишена от нея. Искрата на божественото е израз на божествена светлина и макар че съществува и при същества като животните, птиците, дърветата, растенията и у всяка друга форма на живот, единствено в човека тя получава възможност да се превърне в пламък. Първоначално тази светлина е скрита в сърцето на човека, но когато силата на божественото сияние започне да се излъчва от сърцето, в човека се появяват признаци на святост. Светостта не е човешко качество, тя е наследство от Бога и се проявява само когато сърцето е отворено и от божествената искра се извива езикът на пламъка, който осветява житейския път на човека в странстването му към духовните измерения. Именно поради неразбирането на това човек може да признава определен учител, в който той или неговите приятели и предци виждат божественост, и в същото време отхвърля всеки друг учител, независимо от неговата очевидна святост. Светостта не принадлежи на конкретна раса, общество или семейство. Тя се проявява спонтанно в живота на малцина. На останалите се налага да я търсят в живота. Огънят присъства и в тях, но е затрупан и трябва да бъде изваден на повърхността. Понякога се налага огънят да се раздуха, за да се разгори. Светостта има различни измерения в зависимост от това, с което е свързана. Религиозната святост е нравственост, философската святост — истина, духовната святост — екстаз, светостта в магиите носи могъщество, светостта на героизма — храброст, светостта на аскета е безразличие и безпристрастност, светостта на писателя — красота, светостта на лирика — любов.