Човекът е решил, че цивилизацията е онова, което древните индуси са нарекли Кали-юга или Железния Век. А онова, което са нарекли Крита-юга или Златния Век, днешният човек счита за варварство, толкова е закоравяло сърцето му. Днес изразът „честна дума“ не означава нищо. Нужни са писмени договори. Външната вежливост замени любовта, лицемерието измести истината. Вместо личната храброст се появи техниката. Религията и моралът са въвлечени в профсъюзни обединения, изследването на материята замени осъзнаването на живота. Човекът вече не вижда разлика между преходното удоволствие и вечното спокойствие. Обективният свят се разгръща пред очите му като нещо толкова конкретно, че човекът не може да погледне зад него. Той желае да види материалните резултати от своите усилия дори с цената на живота си и зовът на небето не може да го привлече към Безкрайността. Една пословица гласи: „Товарът от натрупаните грехове рано или късно ще смаже този, който го носи“. Всеки престъпник бива преследван от ужасната картина на неговите престъпления. Няма защо да се учудваме, че не е останала нито една раса, която да не е въвлечена малко или много в днешния световен кръговрат. Нито едно кътче на земята не е избегнало тези ужасни изпитания: погребалният звън се разнася над всяка раса и религия. Катастрофата в съвременната история е предназначена за цялото човечество. Тя е нещо като прочистване, зов за помощ, за да може човечеството да достигне до онзи идеален период, настъпващ само тогава, когато вместо волята на човечеството бъде изпълнено намерението Божие.
Дълбочинната страна на живота
В съвременната епоха хората считат интелектуалния живот или живота, изпълнен с физически труд, за нормален. За практичен човек се счита онзи, който е надарен със здрав разум, а здравият разум не излиза от своите ограничени рамки. Практичен човек е онзи, който знае как най-добре да удовлетвори своите материални интереси чрез непрекъсната житейска борба. Някои считат здравия разум за позитивен и вярват само в онова, което доказва своята реалност в нашите чувства, и което може да постигне, да почувства и да познае нашият ум. По тази причина заради големия прогрес в материалния свят ние сме затворили вратите за другия свят на развитие, където може да се попадне само ако открием вратите към дълбочинната страна на живота. По своята структура и черти на характера, по своя физически строеж човек гледа само едната страна на живота и закрива другата със своя „аз“. Човек вижда само онова, което е пред него, не може да погледне към дълбочинната страна, защото е погълнат от живота на повърхността.
Днес потребността от вътрешен живот е толкова голяма, колкото никога преди. В наши дни се оказаха развити само качествата на ума, а е необходимо да се развиват качествата на сърцето, за да се постигне равновесие в живота. По такъв начин животът може да бъде уравновесен и да се подготви за възприемане на вътрешната култура и духовен живот. Мнозина смята, че чувствата никак не са важни и могат с лекота да се отделят от главната тема на живота, която за момента е интелектуалността. Нито един от онези, които са размишлявали върху дълбочинната страна на живота, нито за миг не ще се усъмни в силата и вдъхновението, които се издигат от пламтящото сърце. Човек, надарен с качествата на сърцето, не може да бъде невеж. Не му е необходимо да изкоренява интелекта си, защото сърдечността придава на интелекта онова, което ароматът придава на цветето. Моралът, ако е усвоен логично, е сух, той е плод без сок, цвят без аромат. Сърдечността ражда истинската добродетел, която никой не може да научи. Любящият човек, човекът, който носи симпатия в сърцето си, изучава морала чрез сърцето си. Само равновесието между мислите и чувствата може да подготви почва, в която да се засеят семената на вътрешния живот.
За да стигнем до духовния живот, трябва да направим три крачки. Първата е познаване на природата и характера на човека. Първата крачка по пътя на истината търсачът прави, когато е способен да разбере своите близки и намери решение на всеки проблем, свързан с тях. Втората крачка е да проникне в природата на нещата и хората, да разбере причините и следствията, да придобие способност да намира причината на причината, следствието на следствието, да се научи да открива мотивите на всички мотиви и логиката на всички логики. Когато човек се научи да вижда доброто в лошото и лошото в доброто, да забелязва фалшивата страна на истината и правдивата страна на лъжата, тогава е направил още една крачка по духовния път. Третата крачка е да се издигне над всички болки и над всички наслади на живота, така че да се окаже в света и извън него, да живее и едновременно да не живее. Така човек става жив мъртвец, мъртъв човек, живеещ вечно. Не трябва да се търси безсмъртие в бъдещия живот. Ако то някога може да се придобие, то е само по време на живота. На тази трета степен на развитие човек овладява способността да придобива щастие, сила, знание, живот и помирение със самия себе си, без да зависи от външни неща.