Някой може да попита: „Полезно ли е това?“ Може би не винаги, но в крайна сметка е целесъобразно: умеещият да не забелязва осъзнава и полезната страна на тази своя способност. Възможно е да осъзнае това точно преди да се сблъска с многобройните неудобства, но всичко е добре, когато завършва добре.
Твърде често, да не се забележи се изискват по-малко усилия, отколкото да се забележи нещо, което лесно може да бъде пропуснато. Има значими и незначителни неща. Вървейки по пътя на живота човек вижда, че много неща нямат значение и че е много лесно да не ги забележиш. Този, който обръща внимание на всичко, което му попада по пътя, ще загуби много време в своето пътешествие, което и така изисква цял живот, за да се достигне целта. Ако човек се катери по планината на живота с цел да се изкачи на върха, той ще се тревожи по всякакъв повод и никога няма да достигне до върха. Така навеки ще си остане тревожен в подножието. Когато човек разбира, че са му останали само няколко дни живот на тази земя, той престава да се тревожи за дреболии, започва да мисли само за онова, което наистина е важно. Вкопчвайки се в дреболиите, човек загубва възможността да изпълни великите цели на живота. Този, който се тревожи за дребните неща, е малък; душата, мислеща за великото, е величествена.
Способността да не забелязваш е първият урок на прошката. Тази склонност се ражда от любовта и симпатията. Нали този, който ненавижда, забелязва и най-незначителната грешка, докато онзи, който обича, естествено не забелязва грешките на другия и често дори се стреми да превърне недостатъците на любимия в достойнства. В живота има безброй неща, предлагащи красота, и безброй уродливи неща. Нямат край достойнствата и нямат край недостатъците. И възгледът на човека за живота зависи от нивото на неговото развитие.
Колкото повече се издига човек, толкова по-широк става неговият хоризонт. Склонността да симпатизира, което е аналитична склонност, притегляща, оценяваща и забелязваща всичко, води човека до желанието да не забелязва. Не съдете, както е казал Христос, за да не бъдете съдени. Колкото повече размишляваш над този урок, толкова по-дълбоко прониква той в сърцето ти. Той учи, че трябва да се стараем да не забелязваме всичко, което е в разрез с нашите представи за това, как трябва да бъде устроен животът, докато не се издигнем на такова равнище на съзнанието, когато целият живот представлява грандиозно видение на Бога.
Примирение
Всички усилия, предприемани за развитието на личността или за изграждането на характера, трябва да се полагат не за да докажем превъзходството си над останалите, а за да достигнем голямо съгласие с обкръжаващите и с онези, с които живота ни сблъсква. Примирението или както го наричат суфиите еттефаг — това не е само морал на суфия, но и негова отличителна особеност. Не е лесно да се придобие и прояви тази добродетел, защото за нея са необходими не само силна воля, но и мъдрост. Великият талант на дипломата е в умението да достигне желаните резултати чрез съглашения. Несъгласието се постига с лекота — ние така често го виждаме сред нисшите форми на творенията! Съгласието — ето кое е трудно достижимо, нали то изисква широта във възприятието на живота и това е истински признак на духовност. Ограничеността на възприятията стеснява хоризонта пред погледа на човека. Такъв човек не е способен лесно да се съгласи с възгледите на другите. Колкото и силно да се различават възгледите на двама души, винаги има основа за съглашение. Но тази обща почва може да бъде много далече, а човек не винаги ще пожелае да отиде толкова далеч, за да постигне съгласие. Често не му достига търпение да измине достатъчен път, за да се срещне с другите. Обикновено всичко става по-иначе. Всеки иска другият да дойде при него там, където той стои, а сам не изпитва никакво желание да се помръдне от мястото си.