Теодор Стърджън
Мистър Костело — герой
— Влез, Ковчежник. И затвови вратата.
— Моля, сър?
Капитана никога не канеше гости в каютата си, но сега нетърпеливо махна с ръка. Влязох и затворих вратата. Той облиза устни и се вторачи в мен. Никога не бях виждал Железния човек на такъв хал. Реших, че ще е най-добре да си мълча.
Той измъкна тесте карти и ми ги подхвърли през масата.
— Раздавай!
— Мо…
— И недей да ми се молиш! Раздавай. По пет карти. Играеш покер, нали, Ковчежник?
— Да, сър.
Раздадох и оставих тестето. Имах три тройки с поп и дама. Капитана се начумери и изхвърли две карти.
— Имам тройка, сър — казах аз. Той пусна картите си, сякаш вече изобщо не съществуваха, стана и ми обърна гръб. Отметна глава и се загледа в таблото с данните за скорост, време, позиция и координати. Планетата Боринкен ни беше кажиречи под носа — още около ден път — а Земята оставаше далече, далече зад нас. Чух някакъв звук и се озърнах. Капитана бе вкопчил ръце зад гърба си тъй яко, че ставите му пукаха.
— Защо не тегли карти? — процеди той.
— Моля…
— Когато аз играех покер — а дявол знае колко съм го играл — доколкото си спомням, след първата ръка раздаващият питаше кой колко карти иска и му даваше толкова, колкото е изхвърлил. Чувал ли си такова нещо, Ковчежник?
— Да, сър, чувал съм.
— Чувал си, значи. Тогава защо си показа тройката, без да изхвърлиш, без да теглиш… без, драги ми господине, да ме питаш колко карти бих искал?
— Аз… ние… напоследък тъй го играем, сър.
— Играете покер без теглене! — Той пак седна и ме стрелна с поглед. — И кой измени правилата?
— Не знам, сър. Просто… така го играем.
Той кимна замислено.
— А сега ми кажи още нещо. Ковчежник. Колко време прекара в камбуза през последната вахта?
— Около час, сър.
Той премълча и изведнъж се сетих, че престоят в камбуза не е вписан в корабния устав. Веднага добавих:
— Нали такава вахта не противоречи на заповедите ви, сър?
— Не, не противоречи. — Гласът му беше кротък, кротък, та чак страховит. — Кажи ми. Ковчежник, Кока не възразява ли против тия камбузни вахти?
— О, не, сър! Много се радва. Така всички ще му вярват.
— Искаш да кажеш, така знаете, че няма да ви отрови?
— Ами… да, сър.
— А я ми кажи — изрече той с още по-кротък глас, — кой подметна, че Кока може да ви отрови?
— Право да си кажа, не знам, сър. Някак само изникна. Кока не възразява. Знае, че щом е под наблюдение, никой няма да го подозира. Всичко е наред.
— Всичко е наред — повтори той. Искаше ми се да престане с тоя втренчен поглед. — А откога стана навик дежурният офицер да си води свидетел, когато застъпва на вахта?
— Право да си кажа, не знам, сър. Не е по моята част.
— Не знаеш. Сега си напрегни мозъка, Ковчежник. Стоял ли си някога на вахта в камбуза, виждал ли си дежурен офицер да търси свидетели, играл ли си покер без теглене… преди това пътуване?
— Ами… не, сър. Сигурно просто не сме се сещали досега.
— И не сме имали пътник като мистър Костело досега, нали?
— Не, сър.
— Чудесно, Ковчежник. Това е всичко.
Излязох и тръгнах към кърмата, озадачен и леко разтревожен. Капитана не биваше да намеква такива работи. Мистър Костело е много добър човек. Веднъж Капитана се спречка с него. Разкрещяха се в салона. Тоест Капитана крещеше — мистър Костело не повиши тон. По-добродушен човек не съм виждал. Благ, сладкодумен, с такова едно открито лице. Открито и честно. Някога на Земята е бил триумвир — най-младият в цялата история.
Да не повярваш, че подобен добряк може да е толкова умен. Триумвирите обикновено се избират за постоянно, но мистър Костело напуснал. Раздвижване му трябвало, нали разбирате. Да се учи непрестанно, да стиска ръка подир ръка, да е близо до народа.
Не знам защо не се спогодиха с Капитана. С другите всичко беше наред.
И освен това… мистър Костело не играеше покер; какво го интересува дали ние играем тъй или инак? Не взимаше храна от камбуза — имаше си запаси в кабината — тъй че какво му влиза в работата дали Кока ще отрови някого? Но той се грижеше за нас. За народа — той обичаше народа.
Пък и по-добре е без теглене. Покерът е хубава игра с лоша слава. Откъде мислите, че идва лошата слава? От мошениците. А как се мами на покер? Почти никога при раздаване. Чак после, след изхвърлянето. Тогава мошеникът знае какво да даде на другите, за да спечели. Махнете тегленето и прогонвате девет десети от мошениците. Тогава честните хора могат да си вярват.
Поне така казваше мистър Костело. Не че лично го интересуваше едното или другото. Той не беше комарджия.
В салона заварих Третия помощник с мистър Костело. Той широко ми се усмихна и махна с ръка да се приближа.