Той клекна да гледа мравките. Хвана един хлебаркояд и го пусна на птицата. Изправих се.
— Е, аз само минавах, мистър Костело.
— Не съм мравка — каза той. — Не ме интересува какво ядат, тъй че мога да ги заставя да вършат каквото си искам.
— Ще се видим пак — рекох аз. Докато се отдалечавах, той продължи тихичко да си мърмори. Гледаше мравките, пресмяташе нещо п изобщо не ми обръщаше внимание. Върнах се при Варни и задавено попитах:
— Какво прави той, Варни?
— Каквото трябва.
Качихме се в едноколката, потеглихме нагоре по хълма и минахме през силовата преграда. След дълго мълчание запитах:
— Докога ще стои тук?
— Докато му харесва — отсече Барни.
— Никой не обича да е затворен. — На лицето му пак се появи онзи странен израз.
— Чучулига не е затвор.
— Да, но не може да излезе.
— Слушай, братче, ние можем да го променим. Можем да го направим всякакъв, даже ковчежник. Но отдавна сме се отказали от това. Оставяме всекиго да върши каквото иска.
— Той никога не е искал да управлява мравуняк.
— Тъй ли?
Сигурно съм изглеждал доста объркан, защото Варни добави:
— През целия си живот е вярвал, че само той е човек, а ние останалите — мравки. Сега всичко се сбъдна. Вече няма да управлява човешки мравуняци — няма да го допуснем до тях.
Загледах се през стъклото към космическия кораб, блеснал в далечината като изправен пръст.
— Какво стана на Боринкен, Барни?
— Някои от последователите му плъзнаха из Системата. Трябваше да пресечем тая идея за Единното човечество. Той помълча, управлявайки разсеяно колата. — Не се обиждай, Ковчежник, но ти си тъпа маймуна. Ако не друг, аз поне мога да ти го кажа.
— Добре де. Защо?
— Някога Боринкен беше свободен, а сега се наложи да нахлуваме с бой. Завладяхме резиденцията на Костело. Същинска крепост. Спипахме го заедно с досиетата. Момичето не можахме да пленим. Той го беше убил, но и досиетата стигаха.
— Винаги ми е бил добър приятел — рекох аз след малко.
— Тъй ли?
Не казах нищо. Той зави към приемната станция и спря.
— Вече се беше подготвил за в случай, че дойдеш да работиш при него. Имаше запис на гласа ти: „Човек има нужда да се усамоти от време на време“. Щеше да те строява както си иска със заплахата, че ще го излъчи по радиото.
Отворих вратата.
— Защо трябваше да ми го показваш?
— Защото вярваме, че трябва да оставим всекиго да върши каквото си иска, стига да не вреди на останалите. Ако желаеш да се върнеш при езерото и да работиш за Костело, мога да те откарам.
Внимателно затворих вратата и се заизкачвах към кораба.
Заех се с работа и в определения час стартирахме. Бях побеснял. Мисля, че не заради приказките на Барни. Не се ядосвах много и за съдбата на мистър Костело — Барни е най-добрият психиатър в целия Космически флот, а Чучулига е най-красивата планета-диспансер във Вселената.
За друго беснеех — че вече никога велик човек като мистър Костело няма да подари своята огромна, топла, нежна и силна дружба на дръвник като мене.