Странна бе близостта с този човек — тъй богат и въпреки това сърдечен и дружелюбен като любим вуйчо.
— Ако гарантираш, че тия прегради са звуконепроницаеми, ще ти покажа какво още събирам — каза той.
Уверих го, че е така. Той килна глава настрани с привичния си жест.
— Откъде знаеш?
— Човек просто има нужда да се усамоти от време на време — повторих аз. — Тъй че, независимо от масата и цената, корабните прегради осигуряват това усамотение.
— Добре — каза той. — Чакай сега да ти покажа.
Отключи един куфар и измъкна отвътре нещо като кутийка за часовник. Предметът беше квадратен, с изящна мрежичка отгоре и две сребърни копченца отстрани. Натисна едно от тях и с усмивка се обърна към мен. Едва не се изтърсих от креслото, като чух гласа на Капитана: „Екипажът се съмнява в разсъдъка ми — ала бъдете уверен, че ако някой на борда оспори властта ми, ще узнае кой е господар тук, дори ако трябва да го узнае пред дулото на пистолет.“
Изненада ме не толкова гласът, колкото думите — най-вече защото лично ги бях чул от устата на Капитана при свадата с мистър Костело. Спомнях си добре как бях влязъл, тъкмо когато Капитана се разкрещя: „Мистър Костело, вие сте убеден, че екипажът се съмнява в разсъдъка ми…“ и тъй на-татък, както беше в записа. Спомнях си още, че добави: „Това, сър, се отнася до пътниците — екипажът си има законни права.“
Канех се да напомня на мистър Костело за продължението, но преди да отворя уста, той запита:
— Кажи сега. Ковчежник, не е ли това гласът на Капитана?
— Ако не е, значи и аз не съм Ковчежник. С ушите си го чух да изрича тия думи.
Мистър Костело ме потупа по рамото.
— Добър слух имаш. Ковчежник. Харесва ли ти тая играчка?
После ми показа микрофончето в позлатената игла върху туниката му и тънката жичка до бутона в джоба.
— Любимата ми колекция. Гласове.
Свали иглата и измъкна от главичката ситно зрънце. Пъхна го в отвора на кутийката и чух собствения си глас:
„Съжалявам, че трябва да слезете там, мистър Костело. Бих искал пак да ви видя“. Щях да се пукна от смях. По-хитро нещо не съм виждал. Представете си, моят глас в колекцията му заедно с този на Капитана и други велики и славни хора! Имаше даже гласа на Третия офицер отпреди няколко минути: „Командите са в ръцете на безумец. Е, нещо ще трябва да се стори.“
С две думи — чудесно му погостувах, после той ме помоли да се погрижа за митническата му декларация.
Върнах се в канцеларията да взема документите от касата и навсякъде наслагах подписи и печати. Много бумаги имаше — не като простите хора. Една от тях едва не ме вбеси. Сигурно е било грешка. Предупреждаваха се консулските чиновници на всеки шест месеца да пращат доклад за дейността на мистър Костело.
Отнесох му я и наистина се оказа грешка — той сам ми каза. Откъснах листа от паспорта му и официално записах, че случайно е унищожена страница, запълнена с изтекли визи. За тая услуга той ми подари чудесен синкав камък.
— По-добре да откажа. Не искам да мислите, че вземам бакшиш от пътниците — възразих аз, но той се разсмя, пъхна едно зрънце в машинката и отвътре долетя гласът ми: „Вземам бакшиш от пътниците.“ Голям веселяк.
На Боринкен останахме четири дни. Не се случи нищо особено, само бях много зает. Това й е лошото на ковчежническата работа. В Космоса със седмици няма какво да правиш, а пък на космодрума се претрепваш от работа и даже не можеш да се поразтъпчеш, освен ако има по-дълъг престой.
Някакъв чепат тип с удостоверение на инспектор от Космическата безопасност дойде на кораба да запише за не знам си какъв тест моя глас и гласа на Третия офицер. Тия инспектори все се занимават със загадъчни глупости. Побъбрих със Завеждащия космодрума и слязох с Кока да пийнем набързо. Всичко както си му е ред. После се наложи да работя извънредно, за да впиша в документите нов Трети — казаха ми, че старият е прехвърлен на друг кораб, който скоро щял да пристигне.
А, да, тъкмо тогава Капитана си подаде оставката. Крайно време беше според мен. Много нервен изглеждаше. Когато слизаше по стълбичката за последен път, хвърли ми страховит поглед, сякаш се чудеше да ме убие ли, или да се разплаче. Разправяха, че бил откачил и заплашвал екипажа с пистолет, обаче аз не обръщам внимание на слухове. Така или иначе, с новите капитани се занимава Коменданта на космодрума.
Пак излетяхме и поехме по кръга. Сигма, Чучулига, Караньо, Земята — лабораторна стъклария, чертежи, семена, искрящи кристали, парфюми, музикални записи, глизардови кожи — обичайните товари и обичайните дълги месеци. И накрая — пак Боринкен.