„Поне е застанал до пътеката“ — помисля си тя.
Няма никакъв план — планирането на Холи обикновено се простира до сандвича или до пуканките, с които ще изгледа вечерния си филм, но сега умът ѝ се е прояснил и щом стига до лудия, когото търсят, изрича няколко простички думи, които се оказват правилни. Всъщност гениални. За да надвика грохота на музиката и възторжените момичешки писъци, тя се навежда и изкрещява в ухото на Брейди:
— Майк? Майк Стърдевънт, ти ли си?
Брейди сепнато извръща поглед от Барбара Робинсън и в същия момент Холи — със сила, утроена от адреналина, — го цапва точно над слепоочието с Бияча, който Ходжис ѝ даде. Тя не чува звук заради оглушителния шум, но вижда как на обръснатия череп се появява вдлъбнатина с размерите на чаена чашка. Ръцете на Брейди политат нагоре и събарят на пода снимката на Франки — стъклото ѝ се строшава. Очите на Брейди сякаш я гледат, само дето са се подбелили и зениците не се виждат.
Момичето с крака като клечки е потресено. Същото се отнася за Барбара Робинсън. Никой друг от публиката не е забелязал случилото се. Всички са се изправили на крака, ръкопляскат, поклащат се в такт и пеят с бандата:
— ЗАВИНАГИ ЩЕ ТЕ ОБИЧАМ… ДО ГРОБ ВЪВ ВЯРНОСТ ТИ СЕ ВРИЧАМ…
Брейди отваря и затваря уста като риба, току-що изтеглена на сухо.
— ЩЕ ПРОГОНЯ ВСЯКАКВА ЗАБЛУДА… СЪС ЦЕЛУВКИ, СЛАДКИ ДО ПОЛУДА!
Джером полага ръка върху рамото на Холи и изкрещява, за да го чуе:
— Холи! Какво има под тениската му?
Тя го чува — толкова е близо, че усеща дъха му на бузата си, — но сякаш гласът му се разнася от лош радиоприемник късно през нощта и принадлежи на някой диджей или проповедник, от който те дели половината страна.
— Ето ти подаръче от Хънта-Мънта, Майк — казва тя и го удря точно на същото място, само че още по-силно, и вдлъбнатината в черепа му се увеличава. Тънката кожа се цепва и избива кръв — отначало на капки, после шурва по врата му и боядисва деколтето на синята му тениска с логото на „Раунд Хиър“ в кафеникавочервено. Този път главата на Брейди се килва на дясното рамо; той започва да се тресе и да удря с крака по пода. „Като куче, сънуващо, че гони зайци“ — помисля си Холи.
Преди да нанесе трети удар — действително се кани да го направи, — Джером я хваща и я обръща с лице към себе си.
— Той е в безсъзнание, Холи! В безсъзнание! Какви ги вършиш?
— Провеждам терапия — отговаря тя и изведнъж краката ѝ се подкосяват. Сяда на пътеката. Пръстите ѝ се отпускат и Бияча тупва до маратонката ѝ.
На сцената свирят и пеят.
41.
Някой го дърпа за ръкава.
— Джером? Джером!
Завърта се с гръб към сгърченото тяло на Брейди и вижда сестричката си, която се е облещила от страх. Зад Барбара стои майка му. Джером е в такова състояние, че вече нищо не може да го учуди, но прекрасно знае, че опасността не е отминала.
— Какво направихте? — крещи някакво гласче. — Какво му направихте?
Джером се обръща и вижда, че момичето в съседната количка се пресяга към Хартсфийлд.
— Холи! Спри я!
Холи скача, спъва се и едва не пада върху Брейди. Това падане щеше да е последното в живота ѝ, но тя успява да запази равновесие и хваща ръцете на малката. В тях няма почти никаква сила и за миг я обзема съжаление. Привежда се към момичето и изкрещява:
— Не го пипай! Има бомба, която може да се взриви!
Момичето се свива в инвалидната си количка. Може да е разбрало, може само да се бои от Холи, която сега изглежда още по-чалната от обикновено.
Треперенето на Брейди се усилва. Това притеснява Холи, защото под тениската му прозира жълта светлинка. Жълтото е цветът на нещастието.
— Джером? — пита Таня. — Каква работа имаш тук?
Приближава се една разпоредителка.
— Освободете пътеката! — крещи тя, надвиквайки се с музиката. — На пътеката не трябва да има хора!
Джером хваща майка си за раменете. Дръпва я към себе си, докато челата им не се допират.
— Махнете се оттук, мамо. Вземи момичетата и тръгвайте. Незабавно. Накарай разпоредителката да те придружи. Кажи ѝ, че на Барб ѝ е прилошало. Моля ти се, не ме разпитвай.
Тя го гледа в очите и не го разпитва.
— Мамо? — започва Барбара. — Какво… — Останалото се загубва сред данданията на сцената и хоровия акомпанимент на публиката. Таня хваща дъщеря си за ръката и отива при разпоредителката. В същото време дава знаци на Хилда, Дайна и Бетси да ги последват.