— Престани да се лигавиш, Джером — скарва му се Холи. — Все едно си някакво бебе. — Изважда от кошницата шампанското и три пластмасови чаши.
— Окръжният прокурор ме придружи в кабинета на съдия Даниел Силвър, който много пъти е изслушвал показанията ми, докато служех в полицията — разказва Ходжис. — Десет минути ми чете конско и ме укори, че с безотговорното си поведение съм застрашил живота и здравето на четири хиляди души.
— Безобразие! — възмущава се Джером. — Те са живи и здрави благодарение на теб!
— Не — тихо отвръща Ходжис. — Благодарение на вас двамата с Холи.
— Ако Хартсфийлд не се беше свързал с теб, ченгетата още щяха да са в девета глуха с разследването. И много зрители щяха да загинат.
Трудно е да се прецени доколко е истина, но лично Ходжис смята, че с действията си допринесе за благополучната развръзка в „Минго“. С Джейни е друга история. Силвър го обвини, че е изиграл „ключова роля“ в смъртта ѝ, и не е изключено да е прав. За него обаче няма съмнение, че Хартсфийлд щеше да повтори — ако не на концерта или на трудовата борса в „Ембаси Суитс“, то другаде. Беше му се отворил апетит за убийства. Значи уравнението е горе-долу следното: животът на Джейни срещу живота на всички онези хипотетични хора. И ако в онази алтернативна (но съвсем възможна) реалност Джейни оставаше жива, две от другите жертви щяха да бъдат майката и сестрата на Джером.
— А ти какво отговори? — пита Холи. — Какво му отговори?
— Нищо. Когато началството ти дърпа ушите, най-разумно е да замълчиш и да изтраеш.
— Затова не те наградиха с медал, нали? — пита тя. — Затова името ти липсва в указа. Онези мухльовци са те наказвали.
— Предполагам. — Ако властите са смятали, че по този начин го наказват, сериозно са се заблудили. Последното, което би искал, е да го окичат с медал и да му връчат ключа от града. Той четирийсет години беше ченге. Това е неговият ключ.
— Срам и позор! — ядосва се Джером. — Никога няма да се возиш гратис на автобуса!
— Как е на Лейк Авеню, Холи? Свикваш ли?
— По-добре е — казва тя и изважда тапата на шампанското с хирургическа прецизност. — Отново спя цяла нощ. Два пъти седмично се виждам с доктор Лейбовиц. Тя много ми помага.
— А с майка ти как е положението? — Знае, че темата е деликатна, но чувства, че точно днес трябва да я засегне. — Още ли ти звъни по пет пъти на ден и те моли да се върнеш в Синсинати?
— Вече са две обаждания — обяснява Холи. — Рано сутрин и късно вечер. Самотна е. Мисля, че се страхува повече за себе си, отколкото за мен. На стари години е трудно да промениш живота си.
„На мен ли го казваш“ — мисли си Ходжис.
— Това е дълбоко прозрение, Холи.
— Доктор Лейбовиц твърди, че е трудно човек да се откаже от навиците си. На мен ми е трудно да откажа цигарите, а на мама ѝ е трудно да заживее сама. Както и да осъзнае, че няма цял живот да бъда онова четиринайсетгодишно момиче, свито на кълбо във ваната.
Известно време мълчат. Една врана завладява могилката на питчъра на игрище 3 и тържествуващо грачи.
Завещанието на Джанел Патерсън даде възможност на Холи да се откъсне от майка си. Голяма част от имуществото — което Джейни наследи чрез друга жертва на Брейди — се разпределяше между чичо Хенри Сироа и леля Шарлот Гибни, но Джейни беше оставила половин милион долара за Холи. За тази цел бе учредила попечителски фонд, управляван от Джордж Шрон — адвоката, когото също наследи от Оливия. Ходжис няма идея кога Джейни е предприела тези юридически постъпки. Нито пък защо ги е предприела. Никога не е вярвал в предчувствията, обаче…
Обаче.
Шарлот твърдо се обяви срещу изнасянето на Холи и заяви, че дъщеря ѝ не е готова да заживее самостоятелно. Тъй като Холи наближаваше петдесетте, на практика излизаше, че никога няма да е готова. Холи обаче беше на друго мнение и с помощта на Ходжис убеди Шрон, че ще се справи.
Адвокатът несъмнено се повлия и от факта, че тя е героиня, която дава интервюта на всички водещи средства за масово осведомяване. Напротив, Шарлот сякаш се плашеше най-много именно от героичния ѝ статус. Не можеше да приеме мисълта, че психически неуравновесената ѝ дъщеря изигра ключова роля (може би ключовата роля) в предотвратяването на едно осъвременено „избиване на младенците“.
Според завещанието на Джейни разкошният апартамент с изглед към езерото ставаше съсобственост на леля Шарлот и чичо Хенри. Холи поиска разрешение да се премести там, поне в началото, и Шарлот отказа бързо и категорично. Брат ѝ не успя да я разубеди. Разубеди я самата Холи, като заяви, че възнамерява да се установи в града и щом майка ѝ е непреклонна за апартамента, ще си наеме жилище в Лоутаун.