— Добре — извика с ясен глас мистър Рейнър, — А сега да осигурим малко тишина в стаята!
Макар че шумът продължи, в класа владееше атмосфера на послушание. Мистър Рейнър не държеше строго на дисциплината, но учителстваше от двадесет и пет години и си бе извоювал авторитет, в който се вслушваха. Независимо от това, че не биеше много често учениците, те разбираха, че може лесно да го стори, защото не е новак. Съзнаваха, че младият и неопитен учител крие по-малко сила в юмрука си, отколкото един учител на средна възраст. И поради това, когато им кажеше да пазят тишина, те обикновено го послушваха.
— Извадете библиите си — каза мистър Рейнър, — И ги отворете на „Изхода“1, глава шеста!
Наблюдаваше ръцете на четиридесет и пет момчета. Малко от тези ръце бяха чисти. Те разтваряха библиите, както и всички книги, необяснимо защо отзад напред. От време на време той зърваше тук-там по книгите, сред бъркотията на страниците, по някоя яркоцветна рисунка. Облегна се на високата катедра, опря чело на ръката си — наблюдаваше как Бъливан шепне нещо на момчето, седнало до него, и чуваше как то хихика.
— Хендли — привидно строго запита мистър Рейнър, — кой беше Арон?
От средата на класа се надигна дребно момче:
— Арон от библията ли, сър?
— Да. Кой друг, магаре такова?
— Не зная, сър — отвърна момчето или защото наистина не знаеше, помисли си мистър Рейнър, или защото искаше да си върне за това, че го нарекоха „магаре“.
— Не си ли прочел главата, която ви дадох вчера за четене?
На този въпрос момчето можа да отговори:
— Да, четох я, сър.
— Добре тогава, кой беше Арон?
Лицето на момчето загуби ведрината си, помрачи се и то си призна:
— Забравих, сър.
Мистър Рейнър прекара бавно ръка по челото си. Той промени тактиката и изкрещя така високо, че момчето подскочи!
— Не! Не сядай още, Хендли! — момчето отново стана. — Цял месец четем тази книга от библията, така че ти трябва да отговориш на въпроса ми. Сега: кой беше братът на Мойсей?
Бъливан напяваше отзад:
Затаено кискане стигна до мистър Рейнър и той видя, че момчетата около Бъливан напрягат страдалчески лица, за да не избухнат в смях.
— Кажи ми, Хендли — запита пак той, — кой беше братът на Мойсей?
Лицето на Хендли се развесели — озарено от непознато вдъхновение, то изрази някаква признателност, защото смисълът на изпятия стих си бе пробил път чак до съзнанието му.
— Арон, сър — каза момчето.
— И тъй — мистър Рейнър помисли, че най-сетне стигнаха до някъде. — Кой беше Арон?
Хендли, проумял тежката си участ, долови отново приглушеното присмехулно подвикване на Бъливан и вдигна глава — на лицето му бе изписано пълно поражение:
— Не зная, сър.
Въздишка на отчаяние, която не биваше да стигне до момчетата, се изтръгна от мистър Рейнър.
— Седни — обърна се той към Хендли, който го послуша с такава готовност, че капакът на чина изтрополя. По отношение на Хендли служебното задължение бе изпълнено — дойде ред на Робинсън, който седеше през няколко чина. Той стана.
— Кажи ни кой беше Арон — нареди му мистър Рейнър.
Робинсън беше по-събудено момче, изхитрило се да остави под чина една отворена библия за справки.
— Арон е бил жрец, сър — отвърна бързо то, — братът на Мойсей.
— Седни си — каза мистър Рейнър, — Да го запомниш, Хендли. От кое общежитие си, Робинсън?
Робинсън стана отново, като се усмихваше вежливо:
— Бъкингам2, сър.
— Забоди си една звездичка за „много добър“.
След като на диаграмата за успеха на класа бе забодена зелената звездичка, мистър Рейнър вдигна едно от момчетата да чете. Когато гласът му зазвуча с монотонна напевност, мистър Рейнър започна отново да смалява разстоянието между своя висок стол и витрината на текстилния магазин. Като сливаше и раздробяваше фигурите и лицата на сегашните продавачки, той се мъчеше да възстанови живия образ на момичето, умряло неотдавна. Този навик на въображението му да пресъздава, беше главната му опора през време на престоя в това училище, мост, прехвърлен от зрението му над калдъръмената улица до магазина на Харисън, мост, който го отвеждаше до момичетата, постъпващи на работа още петнадесетгодишни и напускащи на двадесет — за да се омъжат. Бе станал „познавач“ на младите жени от предградията — тяхната несигурна работа, както и женитбената борса го бяха направили непостоянен любовник, караха го твърде често да забравя своята „велика страст“, тъй като на нейно място скоро се появяваше нова. Всяка хубавица се отбелязваше в съзнанието му; тръгнеше ли си, тя оставяше дирята си в неговите спомени, но само до следващата жена, която идваше като сигурно потвърждение на непрекъснат душевен кръговрат, изтласкал вече предишната. Всяка нова хубавица съживяваше спомена за другите, така че никоя от тях не потъна в забвение.
2
Общежитие Бъкингам — към някои английски училища има общежития. Наименованието им вземат обикновено от английската история. Б.пр.