— Щом са започнали изобретяването на Алфи преди пет години, как така той е пораснал толкова бързо?
— Според Клокър — каза Пейджи, — те са „подобрили“ устройството на човека по няколко начина.
Дали на Алфи необикновен метаболизъм и невероятно скоростни процеси на възстановяване. Постигнали също и извънредно бързото му съзряване чрез човешкия хормон на растежа и го отгледали от ембрионален зародиш чак до трийсетина годишен мъж като непрекъснато го хранели интравенозно и с електричество стимулирали растежа на мускулите му почти две години.
— Като някакъв отвратителен, изкуствено отглеждан зеленчук — каза Пейджи.
— Мили Боже — прошепна Марти, поглеждайки към нощното шкафче, за да се убеди, че автоматът е още там. — Не са ли имали известни съмнения, когато са видели най-после, ме човекороботът не прилича на момчето?
— Първо, момчето е умряло от рак на възраст между две и четири години. Не са знаели как е щяло да изглежда, ако е било здраво през всичкото това време. Освен това с поправките, които са нанесли в генетичния материал, те без друго не са били много сигурни, че приликата между Алфа-поколението и момчето ще е голяма.
— Учили са го да говори, да смята и разни други неща главно чрез сложни и свръхинтелигентни начини за вкарване на информация в мозъка, докато той е спял и растял.
Тя продължаваше да му разказва, но гласът й постепенно избледняваше, докато той потъваше в съня си, изпълнен с парници и оранжерии, в които човешки ембриони плуваха в зловещи цистерни…
… те са свързани чрез пластмасови тръбички с животоподдържащи машини и бързо израстват от ембриони в напълно зрели хора… всички са негови двойници… и изведнъж всички едновременно отварят очи — хиляди и хиляди… наредени до цистерните в хиляди и хиляди оранжерии… и всички казват като един: Искам си живота!
8.
Дървеното бунгало бе разположено в гориста местност на няколко километра от Джексън Хоул, Уайоминг, където бе паднал първият сняг за сезона. Упътванията, които им даде Карл, бяха много точни и те лесно намериха малката хижа. Пристигнаха в съботния късен следобед.
Бунгалото имаше нужда от почистване и проветряване, но килерът бе пълен с провизии. Когато изстъргаха и измиха ръждата от тръбите, водата бе чиста и приятна на вкус.
В понеделник един голям „Рейндж Роувър“ зави по алеята и спря пред входа. Четиримата стояха до прозорците и със страх гледаха навън. Пейджи държеше автомата, готова да стреля и не го свали, докато не се увери, че шофьорът на джипа е Карл Клокър.
Той пристигна малко преди пладне и седна да хапне заедно с тях. Обядът бе приготвен от Марти с помощта на момичетата. Състоеше се от варени яйца, консервирани наденички и сухар.
Докато се хранеха, седнали около голямата чамова маса, Карл ги осведоми за новите им самоличности. Марти беше изненадан от многобройните документи: четири свидетелства за раждане — за него, Пейджи и децата; гимназиална диплома за Пейджи от някакво училище в Нюарк, Ню Джърси и една за Марти от гимназия в Харисбърг, Пенсилвания; военна книжка с чин лейтенант за тригодишна служба в армията за Марти; шофьорски книжки, издадени в Уайоминг, карти за социално осигуряване и други.
Новото им фамилно име беше Голт: Ан и Джон Голт. Името на Шарлът според новото й свидетелство за раждане беше Ребека Ванеса Голт, а Емили беше вече Сузи Лори Голт.
— Трябваше да избираме първото и второто си име — рече Шарлът и в гласа й се почувства отдавна забравеното оживление. — Аз съм Ребека като жената от онзи филм — красива и тайнствена — която вечно преследваше новата господарка на Мандърлей.
— Е, не можахме да си получим точно имената, които искахме — каза Емили. — Някои от нас си бяха избрали съвсем други имена.
Ранен и изтощен, Марти бе спал непробудно в Бишъп, когато те бяха решавали въпроса с имената.
— Ти какво име си беше избрала? — попита той Емили.
— Боб — отвърна тя.
Марти се разсмя, а Шарлът високо се изкикоти.
— Боб ми харесва — каза Емили.
— Е, трябва да признаеш, че не е много подходящо име — рече Марти.
— А Сузи Лори е толкова хубаво, че просто да ти се доповръща от него — каза Шарлът.
— Ами щом не мога да бъда Боб — рече Емили, — тогава искам да бъда Сузи Лори, но всички трябва да се обръщат към мене с двете ми имена, а не само със Сузи.