Джон се представи на новите си съседи и познати като някогашен застрахователен агент от Ню Йорк Сити. Казваше им, че е получил значително, макар и не огромно наследство. Отдавна мечтаел за живот сред природата и сега се мъчел да успее като поет.
— Ако в близките години не започна да продавам стиховете си, тогава ще се опитам да напиша роман… — обичаше да казва той. — А ако и от това нищо не излезе, чак тогава ще му мисля.
Ан си стоеше вкъщи и се занимаваше с домакинството, но вече го нямаше предишният стрес — разстроените клиенти и вечното пътуване в задръстването от коли. Тя преоткри в себе си един талант, на който не бе обръщала внимание от ученическите си години — рисуването. Ан започва да илюстрира стихотворенията на мъжа си, които той от години пишеше в една тетрадка-бележник: Приказки за Ребека и Сузи Лори.
Вече бяха живели в Уайоминг пет години, когато Злият двойник на дядо Коледа от Джон Голт, с илюстрации от Ан Голт се превърна в зашеметяващ коледен бестселър. Нито авторът нито илюстраторката позволиха да ги снимат за обложката на корицата и учтиво отклониха всички покани за рекламни авторски пътувания из страната. Отказаха също да бъдат интервюирани, като обясниха че единственото нещо, което ги интересува, е да живеят спокойно и да създадат още детски книги.
Децата бяха здрави и се източиха. Станаха високи момичета. Ребека започна да излиза с момчета, но преди това внимателно ги подбираше. Сузи Лори винаги им намираше недостатъци.
Понякога Джон и Ан си мислеха, че техният свят е твърде много плод на фантазията им и се мъчеха да бъдат в крак с най-новите събития като започваха да се оглеждат и ослушват за някакъв знак или предзнаменование, макар изобщо да не искаха да ги обсъждат помежду си. Изглежда хората не можеха да си представят живота без грубия деспотизъм на едно или друго правителство, без войни, без една или друга форма на омраза. Ето защо в крайна сметка Голтови винаги загубваха интерес към новините и се връщаха в света, който бяха измислили за себе си.
Един ден по пощата за тях пристигна роман с меки корици. Върху големия кафяв плик нямаше обратен адрес, а в книгата не бе оставена никаква бележка. Романът беше научно фантастичен и действието се развиваше в далечното бъдеще, когато човечеството бе овладяло всички звезди, но не и всичките си проблеми. Заглавието беше Бунтът на човекоробота. Джон и Ан Голт го прочетоха. Решиха, че е много добре измислен и съжалиха, че никога няма да имат възможност да изразят почитанията си на автора.