Выбрать главу

Куфарът му, съдържащ пистолета с амунициите, остава заключен в багажника на колата, където не представлява изкушение за любопитно надничащи камериерки.

Той седи известно време до прозореца и гледа Канзас Сити, озарен от звездна светлина, после слиза в ресторанта, за да вечеря. Висок е метър и осемдесет и три сантиметра и тежи около деветдесет килограма, но се храни с охотния апетит на доста по-едър мъж: една зеленчукова супа и препечен хляб с чесън, два сандвича със сирене с пържени картофи, един резен ябълков пай със сладолед „Ванилия“ и пет-шест чаши кафе.

Винаги има голям апетит, който често е вълчи, а понякога изглежда неутолим.

Докато се храни сервитьорката спира два пъти при него, за да го попита дали храната е добре приготвена и дали не иска нещо друго. Това не е само от любезност — тя просто флиртува с него.

Въпреки, че е сравнително привлекателен, не може да се каже, че е кинозвезда. И все пак жените флиртуват с него по-често, отколкото с други мъже, които са по-красиви и по-добре облечени от него. Облеклото му е незабележително и с нищо не може да се запомни: спортни обувки с дебела подметка; широки, кафяво-зелени панталони; тъмнозелен пуловер по врата, никакви пръстени и един евтин ръчен часовник. Целта е да не се откроява. Сервитьорката няма причина да го мисли за състоятелен мъж. Обаче ето, че пак идва, като се усмихва кокетно.

Веднъж в един бар в Маями забърса една блондинка (очите й бяха с цвят на уиски), която му каза, че той имал нещо интригуващо в себе си. Особена притегателна сила се криела в самия факт, че не приказвал много и че лицето му било като камък. „Ти си пример за истински силен и мълчалив мъж“, закачливо му бе казала блондинката, добавяйки: „Дявол да го вземе, ако играеше в един филм с Клинт Истууд и Силвестър Сталоун, изобщо нямаше да има никакъв диалог!“

По-късно я преби до смърт.

Не че беше ядосан на нещо, което тя бе казала или направила. Всъщност сексът с нея беше доста добър и насищащ.

Но той бе дошъл във Флорида, за да пръсне черепа на един човек, който се казваше Паркър Абътсън. Безпокоеше се, че жената след време ще може някак да го свърже с убийството. Не му се искаше да я остави, та да даде подробно описание за него в полицията.

След като я очисти, той отиде на кино — гледа последния филм на Спилбърг и един филм със Стив Мартин.

Обича киното. Освен работата, филмите са единственото друго нещо в живота му. Понякога му се струва, че неговият истински живот е верига от кина в различни градове, всичките разположени в търговската част, и въпреки различията, толкова много подобни едно на друго, че биха могли да бъдат просто един и същ, тъмен салон.

Сега той се преструва, че не забелязва интереса на сервитьорката към него. Тя е хубава, но няма да посмее да я убие, щом работи в ресторанта на самия мотел, в който е отседнал. Трябва да си намери жена от друго място, с което да няма връзка.

Оставеният от него бакшиш е точно петнадесет процента от сметката. Излишната щедрост или пък свидливост винаги и със сигурност се запомнят.

Сетне той се връща за малко в стаята, за да си вземе коженото яке с вълнена подплата, подходящо за мразовитата ноемврийска нощ, отива до наетия форд, сяда в него и започва да обикаля из търговската част на града, търсейки заведение, където да намери жената, която му трябва.

3.

Татко не беше татко.

Имаше очите на татко, тъмно кафявата таткова коса, татковите възголеми уши и носът му, обсипан с лунички. Беше двойникът на Мартин Стилуотър, представен върху обложките на книгите му. Говореше точно като татко, когато Шарлът, Емили и майка им се завърнаха и го завариха в кухнята да пие кафе, защото той каза:

— Няма нужда да ми обяснявате, че след филма сте ходили на пазар в центъра. Наех частен детектив, който ви проследи. Зная, че сте ходили в един салон за хазарт, играли сте на покер и сте пушили пури.

Той стоеше, седеше и се движеше също като татко.

По-късно, когато излязоха и тръгнаха към „Островите“ за вечеря, този мъж дори колата караше също като татко: „доста бързо“, според мама и просто „уверено и умело, както кара опитният шофьор“, според татко.

Ала Шарлът знаеше, че нещо не е наред и беше разтревожена.

О, татко съвсем не беше обсебен от някое извънземно същество, изпълзяло от огромна шушулка, долетяла от далечния космос, или нещо също толкова невъобразимо!