Робърт Асприн
Митична бъркотия
ГЛАВА ПЪРВА:
Има нещо относно относително близките роднини, което е добре да се каже… налага се да се каже, защото не може да бъде отпечатано!
Може би ако него ден не бях потънал толкова в мислите си, когато влязох в моето жилище, нямаше да ме спипат неподготвен. Кой в края на краищата очаква да го изненадат с магическа атака тъкмо докато прекрачва прага на стаята си?
Добре, добре! Вярно, че аз съм дворцовият магьосник на Посилтум и може би напоследък си бях поизградил известна репутация. Въпреки това би следвало да мога да си вляза вкъщи, без да ми скачат! Искам да запитам: ако един чародей не е в безопасност в собственото си жилище, възможно ли е изобщо да бъде някъде в безопасност?
Задраскайте този въпрос!
Той ми прилича на ония неща, дето моят учител ми ги разправя, за да ме увери, че изборът на магията като област, където да правиш кариера, не е най-сполучливият начин да си осигуриш нормална продължителност на живота. Разбира се, в случая нужда от много убеждаване няма. Действията говорят по-силно от думите, а откакто се записах за негов чирак, онова, което ставаше, бе достатъчно гръмогласно, та да ме убеди, че битието на магьосника не е особено мирно и тихо. Само като си помисля, че броени дни след нашата среща бяхме линчувани от голяма разгневена тълпа… че и окачени да висим на вратовете си… Но аз се отвличам.
Започнахме с туй, че просто си влязох в стаята. Да, просто! И там ме чакаше един демон, по-точно первект. В това няма нищо необичайно. Аахз, учителят, за когото споменах преди минутка, е от Перв. Всъщност с него делим общо жилище. Та необичайното беше, че демонът, дето ме чакаше, не се оказа Аахз! Е, аз не съм срещал много первекти… ха, единственият, който познавам, е Аахз… ама пък го познавам доста добре, но този мъж не беше той!
Гостът бе по-нисък от моя ментор, люспите му бяха в малко по-светъл нюанс на зеленото, а златистите му очи — разположени по-близо едно до друго. Нещо повече, той не се усмихваше… докато Аахз винаги се усмихва, дори когато е бесен… особено когато е бесен. За средния наблюдател тоя непознат и Аахз може би биха си приличали, но за мен те се различаваха колкото девол от имп. Естествено преди време не умеех да отлича девол от имп. Това казва нещичко за компанията, в чиито рамки се движех напоследък.
— Кой си ти? — запитах.
— Ти Скийв?
— Да. Аз Скийв. Ти кой?
Вместо отговор почувствах как невидима ръка ме вдигна във въздуха и ме завъртя презглава, докато най-накрая се спрях, увиснал с перчема надолу на метър над пода.
— Не ми хитрей бе, боклук. Разбрах, че някак си впримчил един мой роднина. Искам си го обратно. Ясно?
И подчерта думите си, като ме смъкна с няколко педи, а сетне използва тази повърхност, за да ми чукне рязко главата.
Може и да не съм най-великият магьосник, който е живял някога, но схващах какво върши. Напрягаше ума си, та да ме левитира из стаята. Аз самият от време на време съм го правил с дребни предмети. Разбира се, хрумна ми, че аз не съм дребен предмет и че си имам работа с някой, дето е малко по-печен от мен в магическите изкуства. Така че ми се видя по-разумно да си сдържа яда и да внимавам за своето поведение.
— Ти познаваш Аахз?
— И още как! И си го искам обратно.
Последните думи бяха придружени от ново главочукване. Дотук беше с моята толерантност.
— Тогава би трябвало да го познаваш достатъчно добре, за да си наясно, че никой не може да го задържи против волята му!
Перчемът ми пак се устреми към пода, но спря току пред целта си. От превъртяното ми положение донейде се виждаше как демонът се потупва замислено с пръст по брадичката.
— Вярно е — промърмори. — Хубаво, де…
Отново бях поставен в предишната си стойка.
— … Дай да караме от началото. Къде е Аахз и какво го държи в туй затънтено измерение?
— Аз мисля и говоря по-добре, ако краката ми са на земята.
— Ммм? Уф! Съжалявам.
И ме смъкна до нормалната ми правостояща позиция. Сега, когато вече се крепях сам на нозете си, осъзнах, че от разпита ми е останало едно цепещо главоболие.
— Той спори за военната тактика в жилището на генерал Злабрадва — издумах. — Беше такава досада, че се върнах тук. Би трябвало скоро да дойде. Тъкмо преди да си тръгна, почти бяха свършили виното.
— Тактика и вино, така ли? — направи гримаса моят посетител. — Съвсем по аахзовски. Ами другото? Защо е заседнал в такова никакво измерение като Буна и от къде на къде има вземане-даване с Великия Скийв?
— Ти си чувал за мен?