— Ваше величество!
Злабрадва избоботи приветствието си и се отпусна на едно коляно с лекота, която противоречеше на големината му. Почти можеше да чуеш как черепът на някой паднал враг изпращява рязко под това спускащо се коляно. Бързо-бързо прогоних мисълта от ума си.
— Поздрави, генерале. Няма ли да ме запознаеш с твоята компаньонка?
— Аз… разбира се, Ваше величество. Разрешете да ви представя Маша, дворцова магьосница на Та-хоу и приятелка на мен и лорд Скийв, магьосник в собствения ви двор тук в Посилтум.
— Очарована съм, Ваше величество.
С уплах осъзнах, че Маша се кани да се опита да подражава на Злабрадва, като също се отпусне на коляно. Дори и да бе в състояние да изпълни подобен маньовър, той щеше да погълне предостатъчно усилия, така че да предизвика насмешка от страна на другите присъстващи царедворци… което някак не ми се искаше.
— Ах… Не е необходимо — вмъкнах бързо. — Нашето намерение не беше да съберем церемониално двора, а да направим по-скоро една неофициална социална сбирка.
Туй причини известна тревога сред обкръжението ми, включително у генерала, който се начумери леко объркан. Но тъй като вече бях се обвързал с дадена линия на поведение, подкарах по-нататък:
— В действителност това беше единствената причина да ви призова. Исках да се запозная с тази дама, която е достатъчно ослепителна, за да прилъже нашия генерал от обичайното му място до мен.
— Ваше величество ми даде разрешението си да отсъствам днес — възрази Хю Злабрадва.
— Напълно вярно. Както споменах, предвиждам само неофициална социална среща. Всъщност тук има прекалено много народ за един обикновен разговор. Нашето желание е дворът да бъде разпуснат за остатъка от деня и залата прочистена, така че да мога да приказвам свободно с гостуващата сановничка.
Отново последва всеобща вълна от изумление, обаче кралската заповед си е кралска заповед и царедворците захванаха да се кланят или да правят реверанси към трона и да се запътват навън.
— Ти също, генерале. Ще говоря с Маша насаме.
Злабрадва понечи да възрази, ала Маша го сръга с лакът в ребрата — удар, който би бил достатъчен да размаже повечето мъже, но едва-едва успя да привлече вниманието на военачалника. Той се навъси свирепо, после отмери къс поклон и напусна заедно с другите.
— Значи ти си приятелка на нашия лорд магьосник? — попитах, когато най-накрая останахме сами.
— Имам тази чест… Ваше величество — предпазливо отвърна Маша. — Надявам се, че той е… добре.
— Фактически в тоя момент Скийв се бори със значителни неприятности.
Маша тежко въздъхна.
— Опасявах се от това. Нещо общо с последната му задача?
Не обърнах внимание на въпроса.
— Генерал Злабрадва, изглежда, много те харесва. Сигурна ли си, че искаш да останеш в магьосническия бизнес? Или смяташ да си опиташ късмета с нов начин на живота?
Тя ме изгледа начумерено.
— Откъде сте научили пък това? Нали не сте подлагали на мъчения собствения си магьосник?
Долових лекото движение, с което нагласяваше своите пръстени, и реших, че времето за игрички е приключило.
— Задръж, Маша! Преди да направиш каквото и да е, трябва да ти покажа нещо.
— Какво?
Вече бях затворил клепачи, за да отстраня маскировъчната магия… по-бързо, откогато и да било.
— Себе си — рекох, отваряйки отново очи.
— Да ме вземат… Наистина ме метна.
— Просто заклинание за преобразяване — махнах небрежно с ръка.
— Чудесно. Насмалко да те изпържа заради него. Защо не ми даде да разбера, че си ти?
— Преди всичко исках да видя дали моето маскировъчно заклинание е достатъчно добро да измами някой, който го очаква. За пръв път се опитвам да преправя и гласа си, а не само външния вид. Второ… ами беше ми любопитно дали не си променила решението си да станеш мой чирак.
— Не можа ли просто да ме попиташ… аха, схващам. Май наистина не си се майтапил за неприятностите? Сигурно са големи, за да не искаш да ме завличаш заради едно старо обещание. Много благородно от твоя страна, Скийв, Както ти казах по-рано, действията ти са от класа.