— Всеки би го направил — възразих аз, опитвайки да прикрия объркването си от нейната похвала.
Тя шумно изсумтя.
— Ако вярваше в това, нямаше да оцелееш толкова дълго, колкото си оцелял. Нейсе, чирак или не, приятелят си е приятел. Сега изплюй камъчето. Какво е станало?
Седнал на стъпалата пред трона, аз й разказах всичко за наближаващата сватба и за моите подозрения относно така удачно насрочената отпуска на краля. Постарах се гласът ми да звучи спокойно и както винаги, но към края тонът ми се получи съвсем унил.
Когато приключих, Маша тихо подсвирна в израз на симпатия.
— Това вие, големите играчи, щом загазите, май не се шегувате, а? Ще ти призная, че след като ме въведе в нещата, съм леко изненадана, че все още си тук.
Изкривих лице.
— Понякога загрявам малко бавно, но не е необходимо два пъти да ме учиш на едно и също. Ако за кралството е лошо да прекара дори ден без крал, изчезването му за постоянно би било катастрофално. Във всеки случай онова, от което се нуждая в момента, е някой да проследи истинския монарх и да го върне, докато аз продължавам да блъфирам от трона.
Маша се намръщи.
— Е, имам тук едно украшенийце — то би могло да го открие, стига да ти се намира нещо, дето го е носил, обаче…
— Ти шегуваш ли се? Да не си мислиш, че в Посилтум дворцовите магьосници се обличат така? Всичко, което е на мен, плюс още две гардеробни с дрехи принадлежи на краля.
— … обаче не мога да разбера за какво ти трябвам. Къде е обичайният ти партньор… как му беше името… Аахз? Струва ми се, че за такава работа би следвало първо към него да се обърнеш. Където и да се намира, не можеш ли просто да отскочиш до това измерение и да го дръпнеш за малко при нас?
По липса на каквато и да било друга възможност реших да прибягна до истината — както по отношение на трайното отсъствие на Аахз, тъй и по отношение на собствената ми неспособност да пътувам през измеренията без И-скачач. Щом привърших, Маша поклати глава.
— Значи си съвсем сам, заседнал си тук и въпреки всичко продължаваш да ми отказваш, вместо да ме притискаш да ти помогна? Добре, господине, имаш моята помощ, а в добавка не ти се налага да ме подкупваш с чиракуване. Ще ти намеря твоя крал… преди тази сватба. Сетне ще си говорим за чираци.
Сега аз поклатих глава.
— Интересна идея, но в погрешен ред. Не съм се канел да те подкупвам с чиракуване. Казах ти, че не зная много магия, обаче ще бъда щастлив да те науча на онова, което ми е по силите… без значение дали ще намериш Родрик, или не. Не съм сигурен, че туй е чиракуване, но щом го искаш, твое е.
Тя се усмихна — усмивка, съвсем различна от обичайния й прелъстителски маниер.
— По-късно ще си поговорим за това. В момента трябва да открия един крал.
— Чакай малко! Преди да си тръгнала, ти не беше ли доста добра с разните му джаджи? В моето жилище имам И-скачач. Бих желал да ми покажеш две настройки… настройката за Дева и настройката за Буна. Нали разбираш, не съм чак толкоз благороден. Ако нещата загрубеят твърде много или ти потрябва повече от седмица да откриеш краля, искам да си осигуря мъничко място за бягане. Няма ли ме, когато се върнеш, можеш да потърсиш твоя „благороден“ Скийв в гостилница „Златният полумесец“ на Пазара на Дева.
Маша изсумтя.
— Пак се самопринизяваш, трепачо. Преди да напуснеш полесражението, се каниш отново да опиташ, а това е повече, отколкото мога да кажа за почти всички в нашата професия. Слушай, каквито и да мислиш, че са ти мотивите, те са по-дълбоки от онуй, което си въобразяваш. Ти току-що ме помоли да ти покажа две настройки. За да избягаш, ти е нужна само една.
ГЛАВА ШЕСТА
Да се сдобиеш с добра информация е трудно. Да направиш пък нещо с нея е още по-трудно!
Отдавна бях решил, че основното изискване спрямо Негово величество и дубльорите му е имунитетът към скуката. След като вече описах колко наистина досадно е изпълняването на така наречените „държавни задължения“, мога да добавя единствено, че чакането те да бъдат изпълнени е далеч по-лошо.
Аз определено не се бях затърчал да посрещам бъдещата невяста на краля, още по-малко пък да се женя за нея. Щом обаче плъзна вестта, че пристигането й щяло да се забави цял ден, и тъй като постепенно денят премина в късно следобедно очакване на нейното посещение в „ранното утро“, се усетих, че ми се ще най-сетне да дойде, за да можем да й окажем почестите и да приключим.