— Хм… доколкото те познавам, лорд канцлере, подозирам, че зад внезапното заминаване на Великия Скийв се крият пари.
— В известен смисъл — зашикалкави Гримбъл — би могло и така да се каже.
— Е, няма да стане — твърдо настоях аз. — Искам той да се върне… и то преди този проклет брак. Нещо повече, тъй като ти си одобрил заминаването му, ще те държа лично отговорен за неговото завръщане.
— Н-но, Ваше величество! Аз не зная откъде да започна да го търся. В тоя момент той може да се намира навсякъде.
— Не смятам, че е отишъл далеч — с небрежен тон подхвърли Злабрадва. — Драконът и еднорогът му са все още в дворцовата конюшня.
— Там ли са? — примигна Джей Ар.
— Да — усмихна се генералът, — както и ти би могъл да знаеш, ако изобщо някога подаваше нос извън кантората си.
— Слушай, Гримбъл — рекох. — За човек с твоите възможности задачата, която ти поставих, би следвало да е лесна. Сега заминавай. Колкото по-дълго се бавиш тук, толкова повече време ще ти трябва да намериш нашия своенравен магьосник.
Канцлерът понечи да каже нещо, но сетне сви рамене и тръгна към вратата.
— О, Гримбъл — повиках го. — Едно обстоятелство, което се налага да имаш предвид. Чух слух, че напоследък Великия Скийв понякога се преобразявал като мен за някоя лудория. Не ми е приятно хайманата да се перчи нейде с кралските черти на лицето. Тази пикантна новина би трябвало да ти помогне да го откриеш.
— Благодаря ви, Ваше величество — кисело отвърна канцлерът, на когото бе напомнено за способностите на предполагаемата му плячка да променя формата си.
Не бях сигурен, ала ми се стори, че Хю Злабрадва сподави някъде в дълбините на брадата си едно изсмиване, когато неговият съперник пое с тежки стъпки навън.
— Ами ти, генерале? Мислиш ли, че твоите хора могат да помогнат да се разпространи вестта, че сам кралят призовава Великия Скийв?
— Това няма да е необходимо, Ваше величество.
С внезапна сериозност той се приближи до мен, сложи длан на рамото ми и се взря в очите ми.
— Лорд магьоснико — рече, — кралят би искал да те види.
ГЛАВА СЕДМА
Нищо не може да се опре на една вдъхновена жена, освен вдъхновената пиячка.
— От някое време си наясно, че аз съм боец. Онова, което комай не проумяваш, е какво следва от този факт.
Бяхме седнали на вино и водехме далеч по-спокоен разговор, отколкото когато се преструвах, че съм крал Родрик.
— Бойците разпознават хората не само по чертите на лицето, но също по движенията и характерните жестове. Това е професионален навик. Е, ти имаше външния вид и гласа на краля, обаче стойката и жестовете ти бяха на Великия Скийв, а не на Родрик Пети.
— Но щом си знаел, че съм измамник, защо не каза нищо?
Генералът вдървено се изпъчи.
— По този въпрос Негово величество не ми се довери, нито пък ти. Чувствах, че ще бъде грубо да се намеся без покана във вашите дела.
— Ами не се ли боеше, че аз може да участвам в някакъв заговор, за да убия краля и да заема мястото му?
— Лорд магьоснико, макар двамата да се срещнахме като съперници, дългото общуване с твоята личност направи уважението ми към тебе да порасне в значителна степен. Както когато убеди Големия Юлий и неговата армия да дезертират от Сгандия и да се влеят в Посилтум като честни граждани, така и докато се биех на твоя страна в Голямата игра и ти рискува живот и крайници, за да спасиш един изпаднал в беда другар, ти показа изобретателност, смелост и достойнство. Въпреки че навярно все още от време на време говоря за теб с не най-блестящи думи, дори най-лошото ми мнение не включва възможността да имаш пръст в убийството на собствения си работодател.
— Благодаря ти, генерале.
— … И освен това само пълен идиот би искал да заеме мястото на Родрик току преди сватбата му с кралица Бучиниша.
Аз примигнах.
— Е, толкова ти беше порасналото уважение.
— Казах „изобретателност, смелост и достойнство“. Изобщо не съм споменавал за интелигентност. Добре, де, пълен идиот или някой, който изпълнява заповедите на своя крал.
— Какво ще речеш за малко и от двете? — изпъшках.
— Имах някакви подозрения — кимна Злабрадва. — Хм, сега, когато си говорим откровено, мога ли да попитам за местонахождението на Негово величество?
— Хубав въпрос.
С няколко унили изречения го въведох в течение на моята задача и изчезването на Родрик Пети.
— Опасявах се, че ще се случи нещо такова — промълви Хю, щом приключих. — Кралят безнадеждно търсеше начин да се измъкне от тази женитба и, изглежда, го е намерил. Не е нужно да ти казвам, че ако с нещо мога да помогна, просто поискай.