— Ние бяхме най-добрите — гордо потвърди Големия Юлий. — Захванеше ли се някой с нас, после си прибираше окървавения крайник, към който обаче нямаше прикрепено тяло, ако разбираш какво имам предвид.
— Тогава защо всички вие толкоз се боите от Сгандия? Щом се опитат да направят нещо, защо ти и твоите момчета чисто и просто не се включите в армията на генерал Злабрадва и не им дадете един урок по маневриране?
Бившият командир изпусна тежка въздишка.
— Тая работа не става така — каза той. — Ако дойдеха да маршируват тука като армия, разбира се, щяхме да ги изхвърлим на бърза ръка. Само че те няма да сторят това. Те вкарват по неколцина дебеловрати наведнъж и всички се държат толкова учтиво, колкото искаш, тъй че за нищо не можеш да ги арестуваш. Когато обаче се насъберат достатъчно, започват да притесняват твоите граждани. Дребни истории, но крайно противни. Ако някой ти се оплаче, този някой изведнъж умира заедно с болшинството членове на своето семейство. Много скоро всичките ти граждани почват да се боят повече от сганта, отколкото от теб. Никой не се оплаква, нито пък дава показания в съда. Стане ли това, вече нямаш кралство. Сганта управлява страната, а ти гладуваш. Не си в състояние да отблъснеш подобно нахлуване с една армия. Изобщо не можеш да се пребориш!
Известно време седяхме в неловко мълчание, като всеки избягваше погледа на другия, докато си блъскахме главите да намерим решение.
— Онова, което не разбирам — обади се най-накрая Злабрадва, — е, че ако системата, която описа, е толкова ефективна и е тъй невъзможно да бъде спряна, защо въобще си дават труда да имат армия?
— Страшно ми е неприятно да си го призная — направи гримаса Големия Юлий, — но ние бяхме експеримент. На някои от счетоводителчетата в Сгандия им щукнало, че макар и дадена армия да е по-скъпа, печалбата във време от едно бързо завземане ще надхвърли допълнителните разходи. Да ти кажа правичката, смятам, че експериментът им се провали.
Това ме накара да подскоча.
— Искаш да речеш, че твоята армия не е била ефективна?
— Отначало бяхме. После станахме прекалено много. Излиза бая солено да държиш цяла войска на полето, а към края издръжката на моите момчета за една седмица струваше повече, отколкото измъквахме от кралствата, които завоювахме. Мисля, че ония бяха почти готови да ни ликвидират поетапно… и точно там е причината да мине толкова време, преди да дойдат да си търсят армията.
Бързо поклатих глава.
— Големи Юлий, при последния лупинг ме изтърва. Защо са отложили търсенето?
— Пари — твърдо произнесе той. — Виж какво ще ти обясня: нищо не може да накара Големите момчета да застанат нащрек и да си водят бележки така, както мангизите в брой. Искам да кажа, че стане ли дума за финансова мотивация, те са написали учебника.
— Звучи ми досущ като Гримбъл — измърмори Злабрадва. — Никой ли вече не върши нещо заради обикновения стар реванш?
— Задръж, генерале — заповядах аз, като се наклоних напред. — Продължавай, Големи Юлий. Каква роля играят парите?
— Ами така, както го виждам, Сгандия и бездруго губеше средства за моята армия, разбираш? Според мен това означава, че не са били много склонни да хвърлят добро злато подир лошото. Тъй, де, защо ти е да харчиш още пари, за да търсиш една армия, дето след като я намериш, само ще ти струва още повече пари?
— Но сега те са тук!
— Вярно. Точно по времето, когато Посилтум аха-аха и внезапно ще забогатее. Струва ми се, че Големите момчета са намерили начин да уредят няколко стари сметки и същевременно да извлекат печалба.
— Сватбата! — казах аз. — Трябваше да се сетя. Хм, туй означава, че като отменя сватбата, мога да елиминирам два проблема наведнъж. Кралица Бучиниша и Сгандия!
Злабрадва свъси вежди към мен.
— Надявах се, че вече сме отхвърлили тази възможност. Помниш ли Гримбъл и гражданите на Посилтум?
Без да мисля, шляпнах гръмко с длан по масата.
— Няма ли да забравиш за Гримбъл и за гражданите на Посилтум? Писна ми да ме завират в миша дупка, генерале, и по един или друг начин смятам да си пробия път навън!
По изражението на моите съветници разбрах, че може би съм говорил по-високо, отколкото възнамерявах. Със съзнателно усилие промених тона и настроението си.
— Слушай, генерал Злабрадва — подхванах внимателно. — Ти може и да си свикнал с тежестите на командването, но за мен те са нови. Аз съм магьосник, нали помниш? Прощавай, ако съм се ошашавил малко, докато се опитвах да намеря решение на проблема, който твоят… искам да кажа, нашият монарх ми увеси на шията. Нали така?