Той кимна рязко, ала все пак не се отпусна.
— Виж, Хю, твоята гледна точка си има достойнства, но не отчита няколко неща. Първо, Гримбъл не е тук. Когато и ако се върне, той ще се грижи за краля, тъй че приятелят Родрик може да реши проблема вместо нас… или най-малкото проблема с кралицата. Колкото до гражданството на Посилтум… откровено казано, аз съм почти готов да се изправя пред техните протести, само и само да не се налага да се разправям с въпросната Бучиниша. Ако сложим на везните разочарованието на нашия народ за това, че статуквото ще трябва да продължи, срещу туй кралицата и сганта да се настанят тука за постоянно, какъв резултат ще получиш? Разбира се, при условие че мислиш за добруването на държавата!
Генералът помисли, па силно въздъхна.
— И бездруго никога не съм гледал с чак толкова добро око на тази женитба — призна той.
— Само минута, момчета — промълви Големия Юлий, като уморено вдигна ръка. — Тая работа не е чак толкоз лесна. Парите може и да са позабавили тяхното издирване, но щом като сгандийците са дошли насам, има едно-две неща, дето ще искат да уредят.
— Например? — попитах, изпитвайки ужас от отговора.
— Ами преди всичко с мен и моите момци. Никой не си отива току-така от Сгандия, нали разбираш? Плащат страхотно, обаче пенсионните им програми са отврат.
— Не каза ли, че вече не желаели да имат армия? — изръмжа Злабрадва.
— Армия може би не, но винаги могат да използват хората. Вероятно ще ни разформироват и ще ни поставят на различни места в организацията.
— А ти би ли искал да се върнеш и да работиш за тях?
Големия Юлий потърка брадичка с длан, докато обмисли въпроса на генерала.
— Ще трябва да говоря с момчетата — рече. — Както споменах, туй кралство беше много добро към нас. Ще ми е неприятно нещо да му се случи, защото сме били тук… особено ако ние свършим с това, че пак започнем да бачкаме за тях.
— Не — произнесох спокойно аз.
— Но…
— Казах „не“! Големи Юлий, ти сключи сделка с Посилтум. И което е по-важно, сключи сделка с мен. Няма да те предадем на сганта, докато не опитаме всички средства, с които разполагаме, за да те защитим.
— И как смяташ да ги защитим от Сгандия? — попита саркастично Злабрадва.
— Не зная. Все още работя по въпроса. Може би ще съумеем да ги купим. Ще им предложим да вземат за откуп кралица Бучиниша.
— Лорд магьоснико!
— Добре, добре. Обясних ви, че все още работя по въпроса, нали? Кое е следващото, Големи Юлий? Ти рече, че освен парите имало едно-две неща, които също искали.
— Теб — отвърна той безцеремонно. — Сгандийците няма да се почувстват щастливи, докато не получат Великия Скийв, дворцовия магьосник на Посилтум.
— Мен? — запитах аз с изтънял гласец.
— Сгандия не се е добрала до върха, като е пренебрегвала конкуренцията. С действията си ти вдигна някои твърде сериозни вълни, а най-сериозната, що се отнася до тях, е, че направи армията им да изчезне. Те знаят, че си голям. Достатъчно голям, за да бъдеш заплаха. Ще искат да те неутрализират. Предполагам, че ще се опитат да те наемат и ако не стане, ще се изпробват с някакво неагресивно уреждане на нещата.
— И като не успеят…? — кимна Злабрадва, сякаш повтаряйки моите мисли.
Големия Юлий повдигна рамене.
— Като не успеят, ще сторят всичко според силите си, за да те убият.
ГЛАВА ДЕВЕТА:
Не разбирам защо трябва да се страхуваш, загдето отиваш на среща с кралска особа.
— Но аз защо да идвам с теб? — заопъва се Злабрадва, крачейки до мен, докато марширувахме към покоите на кралицата.
— Кажи го за морална подкрепа — изръмжах. — Освен това искам да имам свидетел, че съм влязъл в стаята на Бучиниша и отново съм излязъл, ако разбираш намека ми.
— Ама ако така ще се реши само един от нашите проблеми…
— … Тогава ще трябва да се разправяме с един по-малко. Шшт! Пристигнахме.
Пак се бях преобразил в Родрик. Съчетано с присъствието на генерала, това беше достатъчно да накара почетните стражи пред покоите на кралицата рязко да се изпънат мирно при нашето приближаване. Пренебрегнах ги и затропах по вратата, при все че ми остана някакъв миг да си припомня как не толкова отдавна си мислех, че най-големият проблем за монарсите е скуката.
— Да му се не види! — чу се отвътре нечий остър глас. — Туй стражите нищо ли не можете да схванете като хората? Казах ви, че не желая да ме безпокоят!