Един от пазачите демонстративно завъртя очи. Погледнах го благосклонно със съчувствена усмивка, сетне повдигнах вежда към Злабрадва.
— Крал Родрик Пети от Посилтум иска аудиенция с кралица Бучиниша! — ревна той.
— Мисля, че може да се уреди — долетя отговорът. — Какво ще кажеш да е рано утре сутрин?
— Веднага — натъртих аз.
Не говорех много високо, но трябва да се е чуло. След няколко сърцетупа вратата рязко се отвори, разголвайки самата Бучиниша… в буквалния смисъл на думата. Не мога да опиша дрехите й, защото изобщо нямаше дрехи. Дори и конец!
— Роди! — изчурулика тя, без да забелязва стражите и Злабрадва, които вкупом зинаха от голотата й. — Влизай. К’во правиш тук?
— Изчакай ме — наредих на генерала с най-заповедния си тон.
— Е-естествено, Ваше величество! — отвърна той, като откъсна очи от кралицата, колкото да застане мирно.
И аз влязох в леговището на тази жена.
— Е, какво ми носиш? — тя затвори вратата и се облегна на нея. Усещането ми беше, че някак си ме е посочила, макар ръцете й да бяха зад гърба.
— Моля?
— Аудиенцията — поясни Бучиниша. — Искаше я, получи я. Какво ти става?
При съществуващите обстоятелства това ми се видя като още един объркващ въпрос.
— Аз… ъ-ъ-ъ… тоест… би ли си сложила нещо? Твоето одеяние или по-скоро липсата му много ме разсейват.
— Ох, добре. Само че тук е наистина зверски горещо.
Тя затършува из стаята и откри тъпичка дрешка, в която се напъха, но без да я закопчае напълно.
— Ще искам — заяви ми — веднага след сватбата този прозорец да се разшири или, още по-разумно, да се махне цялата стена. Каквото ще да е, стига да има малко вентилация.
Тръсна се в близкото кресло и присви крака под себе си. Жестът й донякъде намали неудобството ми, ала не съвсем.
— А-а-а… всъщност точно заради туй дойдох да си поговорим.
— Заради прозореца? — намръщи се тя.
— Не. Заради сватбата.
Отговорът я накара да се намръщи по-силно.
— Мисля, че се уговорихме аз да се занимавам с всички приготовления по събитието. Е, добре, де, ако си направил някакви конкретни промени, все още не е късно да…
— Не става въпрос за това — прекъснах я бързо. — Става въпрос… както и да е, обърнаха ми внимание, че високите цени, които Посилтум иска от вашето кралство за храната, те принуждават на тази сватба. Тъй като не желая да влизаш в подобна връзка под натиск, реших да смъкна цените ни наполовина, като по такъв начин премахна нуждата от нашия брак.
— Ох, Роди, не ставай глупав. Аз не се женя за теб заради това!
Вместо да се разстрои, кралицата сякаш доста се поразвесели от моето предположение.
— Не е ли?
— Разбира се, че не. Затънтия е толкова богата, че ако си наумим, бихме могли да изкупим цялата ви реколта на двойно по-висока цена и туй изобщо да не се отрази на хазната ни.
Стомахът ми започна да се свива.
— Значи действително желаеш тази сватба? Не си принудена по политически причини?
Бучиниша се усмихна за миг и ми показа всичките си зъби.
— То се знае, че съществуват политически причини. Искам да кажа, че ние сме кралски особи, нали така? Убедена съм, че ти си достатъчно приятен образ, но аз мога да имам всички приятни образи, които избера, без да се омъжвам за тях. Кралските особи се женят за властови блокове, а не за обикновени хора.
В думите й проблесна лъч надежда и аз се втурнах презглава натам.
— … Което ни води до другата причина, поради която следва да отменим сватбата — рекох важно.
Усмивката на Бучиниша изчезна.
— Какво искаш да кажеш? — запита остро тя.
Вместо отговор развалих магията за преобразяване.
— Защото аз не съм кралска особа. Аз съм от обикновените хора.
— О, това ли било? — вдигна рамене гостенката от Затънтия. — Няма проблем. Отдавна го знам.
— Знаеш? — преглътнах аз.
— Разбира се. Ти се смути… на два пъти. Първия път — когато пристигнах в двореца, и току-що — когато отворих гола вратата. Кралете не се смущават. То си им е в кръвта. През цялото време знаех, че не си Родрик. Предполагам, че ти си Великия Скийв, дворцовият магьосник. Така ли е? Онзи, дето може да си променя формата?
— Ами то си е маскировъчна магия, а не промяна на формата, но като се изключи това, си права.
След Злабрадва и кралица Бучиниша взех да се чудя дали изобщо има някой, който наистина да се излъже от моите маскировъчни заклинания.
Тя се измъкна от креслото и започна да говори, крачейки напред-назад, напълно забравила за голотата си, която при всяко извъртане надникваше от дрешката й:
— Фактът, че ти не си монархът, не променя собственото ми положение и дори може би го подобрява. Докато можеш да поддържаш маскировката си дотолкова, че да заблуждаваш паплачта, аз ще съм омъжена за два властови блока вместо за един.