— Два властови блока — повторих глухо.
— Да. Като „крал“ на Посилтум ти контролираш първия блок, който ме интересуваше — земята и хората. Сама по себе си Затънтия не е достатъчно голяма да води агресивна война, но обединим ли силите на двете кралства, никой не може да ни спре. С твоите армии, поддържани от моя капитал, аз мога да стигна, докъдето поискам, което, нека да ти кажа, е твърде далеч. Нищо не е в състояние да ти изостри апетита за нови и необичайни места повече от това да израснеш в една долина, където единствената гледка е другият край на долината.
— Повечето хора се задоволяват с пътешествия — подметнах й. — За да видиш дадена страна, не е необходимо да я завоюваш.
— Много мило — присмя се Бучиниша. — Наивно, но мило. Хайде да речем, че аз не съм повечето хора, и да го оставим така, става ли? Та значи, колкото до втория властови блок, имаме теб и твоята магия. Това е допълнителна премия, която не бях очаквала, ала съм сигурна, че ако разполагам с ден-два, мога да разширя плановете си тъй, че да се възползвам от нея.
Някога си мислех, че се страхувам от Маша. Като се озърна назад, виждам, че Маша ми е докарвала леко неудобство. Едва от разговора с кралица Бучиниша научих какво означава страх! Тя не беше просто убийца, както подозираше Хю Злабрадва. Тя бе въплъщение на насилието, което само чакаше да връхлети света. Единственото препятствие между нея и средствата, които й бяха необходими, за да осъществи мечтите си, бях аз. Аз и може би…
— Ами крал Родрик? — избълвах. — Покаже ли се той, първоначалните сватбени планове влизат в сила.
— Искаш да кажеш, че е още жив? — възкликна гостенката, повдигайки тънката си вежда. — Надценила съм те, Скийв. Докато е жив, той би могъл да създава проблеми. Няма значение. Ще предупредя свитата ми: ако се появи преди сватбата, да го убият, щом го видят. След като се оженим, ще бъде проста работа да го обявим за самозванец и да го екзекутираме официално.
Страхотно. Благодарение на голямата ми уста, ако Маша се опиташе да върне Негово величество в двореца, той щеше да попадне в капан. Зърнеха ли го хората на кралица Бучиниша, тогава…
— Чакай малко! — възроптах. — След като аз се разхождам наоколо маскиран като краля, какво ще попречи на твоите слуги да ме очукат по погрешка?
— Хм. Добре, че се сети. Чудесно! Ето как ще постъпим.
Тя се гмурна в гардеробната си и изскочи с една дълга пурпурна лента.
— Когато си извън моите покои, носи това така, че да се вижда — инструктира ме Бучиниша, пъхайки парчето плат в дланта ми. — Ще съобщя на своите хора, че ти си човекът, за когото желая да се омъжа, а не тяхната мишена.
Изправих се с лентата в ръце.
— Не си ли позволяваш прекалено произволно допускане, Ваше величество?
— Как да го разбирам? — начумери се тя.
— Че аз може да не искам да се оженя за теб.
— Естествено, че искаш — усмихна се кралицата. — Ти вече имаш трона на Посилтум. Ако се ожениш за мен, не само ще получиш достъп до моята хазна, но и ще се избавиш от другия си проблем.
— Другият ми проблем?
— Сгандия, глупчо. Не помниш ли? Аз пътувах заедно с техния представител. С парите ми ще можеш да ги купиш. Ако цената е достатъчно висока, ще забравят всичко. Е, не е ли по-добре да бъдеш съпруг на Бучиниша, отколкото през целия си останал живот да бягаш от тяхното и моето отмъщение?
Аз разполагах със свой собствен отговор на въпроса, но в проблясък на мъдрост го запазих за себе си. Вместо това се сбогувах и излязох.
— Съдейки по физиономията ти, смятам, че интервюто ти с кралицата не е било крещящ успех — сухо отбеляза Злабрадва.
— Генерале, спести ми твоите „Нали ти казах“ — озъбих му се. — Имаме работа да вършим.
Като хвърлих бърз поглед нагоре и надолу по коридора, срязах на две моята пурпурна лента върху острието на брадвата му.
— Постави наблюдателни постове за Маша и краля — наредих. — Ако ги срещнеш, накарай Родрик да носи тази лента. Това много ще облекчи неговото пътуване през двореца.
— А ти къде отиваш?
Пуснах му една скъперническа усмивка.
— Да видя представителите на Сгандия. Кралица Бучиниша любезно ми обясни как да се разправям с тях!
ГЛАВА ДЕСЕТА:
Превъзходството в огнева мощ е безценен инструмент, когато влизаш в преговори.
Представителите на Сгандия бяха настанени в едно от най-рядко посещаваните кътчета на двореца. На теория това ги държеше настрани от центъра на действията, докато двамата със Злабрадва измислим какво да сторим с тях. На практика означаваше, че сега, когато бях готов да се изправя насреща им, имах да ходя ужасно дълго до целта си.