Докато стигна нужната врата, се запъхтях толкова, че не бях сигурен дали ми е останал достатъчно дъх, та да оповестя за пристигането си. Все пак по пътя натам бях набрал мъничко яд срещу сганта. Тъй, де, за какви се смятаха, че да се появяват и така да объркват живота ми? В добавка кралица Бучиниша ме плашеше прекалено много, за да опитам да предприема нещо против нея, и при обзелото ме чувство за безсилие единствената мишена се наричаше Сгандия.
С тези мисли поех дълбоко въздух и почуках на вратата.
Оказа се, че не е имало защо да се безпокоя как ще оповестя за пристигането си. Между второто и третото почукване въпросната врата леко се открехна. Третото почукване попадна върху нея, преди да успея да спра, но ударът ми не я помръдна.
— Ад-вокат! Кралят!
— Ами пусни го вътре бе, идиот такъв!
Дървеният правоъгълник се отвори широко, разкривайки един от масивните телохранители на Ад-вокат, след това още малко по-широко, за да ми направи място да мина покрай него.
— Влезте, влезте, Ваше величество — каза говорителят на Сгандия, като се забърза да ме посрещне. — Нали ще пийнете… Глупак! Дай на краля нещо за пиене!
Последните думи бяха насочени към втория тромав дебеловрат, който се беше проснал лежешком. С осъзнато достойнство той повдигна с една ръка края на леглото, пусна го отново, сетне повдигна дюшека и измъкна отдолу малка плоска бутилка.
Зачудих се за кратко дали това имаше предвид Големия Юлий, когато спомена за сгандийската традиция „да излязат на дюшеци“4. Тази фраза някак си винаги извикваше в ума ми друг образ… нещо, което включваше жени.
Като взе плоското шише от телохранителя си, Адвокат отвинти капачката и ми го предложи, без и за миг да престане да се усмихва.
— Прав ли съм, ако предположа, че посещението на Ваше величество подсказва новини за местонахождението на неговия дворцов магьосник? Може би дори за времето, когато се очаква той да се върне?
Поех шишето, като преди да отговоря, скришом проверих къде се намират дебеловратите момци. Единият се беше облегнал на вратата, а другият стоеше до леглото.
— Всъщност мога да сторя нещо повече. Великия Скийв…
Затворих клепачи и премахнах маскировъчната магия.
— … е тук.
Телохранителите видимо се стреснаха от моето преображение, но Ад-вокат и не помръдна, ако се изключи обстоятелството, че очите му се присвиха и усмивката му се прибра.
— Виждам. Това леко опростява нещата. Момчета, дайте на Великия Скийв един стол. Имаме да обсъдим малко бизнесдела.
Тонът му не беше приятен, нито пък усмивките на пазвантите, когато те тръгнаха към мен.
Спомняте ли си как Рупърт ме спипа толкова лесно? Е, той ме хвана неподготвен, а и разполагаше с триста години магьосническа практика предимство. Някак си не бях особено изненадан от действията на телохранителите… Фактически ги бях очаквал и бях събирал силите си точно за този миг.
С театрално махване на ръката и далеч по-важното съсредоточаване на умствената ми енергия вдигнах двамата мъже и ги завъртях във въздуха. Проклятие, нямах нищо против да открадна някоя нова идея как да използвам левитацията… та било то дори и от Рупърт. Но тъй като обичам в работата ми да има малко оригиналност, вместо да започна да им чукам главите в пода, ги изстрелях към тавана и ги задържах прикрепени там.
— Не, благодаря — казах аз толкова небрежно, колкото можех, — предпочитам да постоя прав.
Ад-вокат изгледа своите безпомощни защитници, сетне ми хвърли свиреп поглед.
— Може би тая работа няма да е тъй проста, както си я мислех — призна той. — Слушай, ти нали имаш еднорог?
— Точно така — потвърдих аз, изненадан от внезапната смяна на темата.
— Не вярвам, че ще се изплашиш особено, ако някоя сутрин се събудиш и го откриеш в леглото си — не целия, а само главата…
— Да се изплаша? Не, не особено. Всъщност съм съвсем сигурен, че ще се ядосам достатъчно, та да престана да си играя на игрички и да се заема със сериозно отмъщение.
Говорителят на Сгандия въздъхна тежко:
— Е, какво да се прави? Щом не можем да се спогодим, ще трябва просто да обърнем дебелия край. Сега би могъл да пуснеш момчетата долу. Утре сутринта ще си тръгнем.
Беше мой ред да се усмихна.
— Не бързай толкоз. Кой е рекъл, че не искам да се спогодим?
За пръв път, откакто се бях запознал с него, самообладанието на Ад-вокат бе разколебано.
4
Оттук нататък Асприн започва да се будалка с мафиотското направление в криминалния жанр в литературата и киното и най-вече с „Кръстникът“. — Б. пр.