— Но… аз си мислех… щом като успяваш…
— Не приемай нищо наготово, Ад-вокат. За бизнесмен това е лош навик. Аз чисто и просто не обичам да ме притискат, и туйто. А сега, както каза по-рано, смятам, че трябва да обсъдим някои неща.
Говорителят хвърли нервен поглед към тавана.
— Ъ-ъ-ъ… би ли могъл първо да пуснеш момчетата долу? Инак малко се разсейвам.
— Разбира се.
Затворих очи и развалих магията. Имайте предвид, че за разлика от маскировъчната промяна, за да отстраня едно заклинание за медитация, не се налага да си затварям очите. Просто не ми се щеше да видя резултатите.
Стаята се раздруса, когато два гръмки трясъка отекнаха в стените. Ясно чух как леглото придоби глупакоустойчива маскировка като подпалки.
Внимателно отворих око.
Единият телохранител беше в безсъзнание. Другият се търкаляше по пода и стенеше.
— Вече са долу — казах, без да има въпиеща нужда.
Ад-вокат не ми обърна внимание.
— Големите лоши бодигардове! Само почакайте Големите момчета да научат колко струват тъпите мускули срещу магията!
Той млъкна, колкото да срита стенещия в хълбока.
— Вий по-тихо! Господин Скийв и аз имаме да си говорим.
Тъй като дотук бях изкарал едно приключение, когато се противопоставих на военната част на мощна организация, не горях от особено желание да прибавя някоя нова група главорези към растящия списък на моите врагове.
— Нищо лично — рекох на телохранителя, който все още беше в съзнание. — Дръж, пийни си.
Излевитирах шишето към него и той го улови с леко изохкване, което предпочетох да изтълкувам като „мерси“.
— Ти май спомена за сделка? — запита Ад-вокат, извръщайки се пак към мен.
— Вярно е. Виж сега, ако съм преценил правилно положението, Сгандия иска три неща: армията на Големия Юлий да се върне, аз да съм мъртъв или да работя за вас и вратичка към новите пари, които ще влязат в Посилтум след сватбата.
Говорителят на Сгандия наклони глава настрани.
— Това е малко по-безцеремонно, отколкото бих го казал аз, но изглежда, че си схванал същественото в желанието на моите клиенти. Приеми почитанията ми за сбитото ти резюме.
— Ето ти още едно сбито резюме, което да върви с първото. Долу ръцете от Големия Юлий и неговия екип; те са под моя защита. По същия признак Посилтум е моя територия. Стойте далеч от нея или туй ще ви коства повече, отколкото ще получите. Що се отнася до собствените ми услуги, нямам никакво желание да ставам наемник на Сгандия. Бих обмислил някоя поръчка като външен изпълнител срещу конкретно възнаграждение, ала наемането на пълно работно време е изключено.
Говорителят беше навлязъл отново в стихията си; лицето му бе каменно и безстрастно.
— Това не ми звучи много като сделка — подчерта.
— Така ли?
Бързо прехвърлих наум условията.
— Ох! Извинявай. Пропуснах да спомена друга важна част от моето предложение. Не очаквам твоите работодатели да се откажат от намеренията си без нищо в замяна. Онова, което имам предвид, е следната трампа: армия и може би кралство срещу възможността да се експлоатира цял един свят.
Ад-вокат повдигна вежди.
— Ти смяташ да ни дадеш света? Просто тъй? Лорд магьоснико, подозирам, че не преговаряш с пълна колода.
— Не съм казал, че ще ви дам света; казах, че ще ви дам достъп до един свят. Чисто нова територия, изобилстваща с бизнес и народ, които да експлоатирате; една от най-богатите във Вселената.
Говорителят на Сгандия се намръщи.
— Друг свят? И ти очакваш да повярвам колко е богат и че ти наистина можеш да ни предоставиш достъп до него?
— Би било много мило, но дори и в най-наивните си мигове не бих се надявал да приемеш слепешком подобно предложение. Не, аз съм готов да ти осигуря кратък тур из съответния свят, така че сам да го прецениш.
— Чакай малко — каза Ад-вокат, като вдигна ръце. — Това дотолкова излиза извън моите параметри за преговаряне, че даже и да харесам видяното, не бих могъл да одобря сделката. За такова решение трябва да доведа някого от Големите момчета.
Получаваше се по-гот, отколкото бях очаквал. Докато успееше да докара човек от йерархията на Сгандия в Посилтум, бих опитал да се справя с част от останалите си проблеми.
— Чудесно. Иди и го доведи. Аз ще задържа сделката, докато се върнеш.
Говорителят ми пусна една от своите полуусмивки.
— Не е нужно да чакаш — рече. — За подобни спешни случаи моят непосредствен началник е на повикване.
Преди да сколасам да обмисля отговора си, той отвори отпред катарамата на своя колан и започна да я потрива, като през цялото време мърмореше нещо под нос.
Проблесна светлина, в стаята се появи стар мъж с обрасла в косми челюст. Той се огледа наоколо, забеляза двамата проснати на пода бодигардове и в преувеличена гримаса на ужас притисна с отворени длани бузите си.