— Милост! — прохъхри мъжът с толкова сипкав глас, че едва го разбрах. — Ад-вокат, лошо момче такова. Щом тук е имало неприятности, трябвало е да ме извикаш по-рано. Ох, тия бедни, бедни момчета…
Когато говорителят се обърна към мен, лицето му отново бе станало безизразно и невъзмутимо.
— Скийв, лорд магьоснико на Посилтум, позволи ми да ти представя Дон Брус, вълшебния кръстник на Сгандия.
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА:
Виж какво, я дай да ти подсладя малко сделката…
— Ох! Това място направо се е утрепало! Кой изобщо би си помислил… та казваш, друго измерение?
— Точно така — отвърнах хладно. — Нарича се Дева.
Разбира се, бях напълно съгласен с Дон Брус. Пазарът на Дева действително си го биваше и всеки път, щом го посетях, отново се впечатлявах. Беше невероятна плетеница от дюкянчета и витрини, които във всички посоки се простираха докъдето ти видеше окото, претъпкани с достатъчно магически устройства и същества, за да направят на нищо всяко въображение и здрав разум. Това бе главното търговско средище на измеренията. Всичко, което си заслужаваше да се купи с пари или кредити, беше тук.
Този път обаче аз бях най-важният член на експедицията. Колкото и да ми се искаше да любопитствам и да изследвам, по-съществено беше да се преструвам на отегчен светски лъв… или в случая другосветски. Дон Брус водеше парада, ококорил се като малко фермерче в първия си голям град, докато Ад-вокат, аз самият и двамата телохранители се мъкнехме подире му. Дебеловратите изглеждаха по-заинтересовани да вървят плътно до моя милост, отколкото да защитават своите началници, но в края на краищата те току-що бяха имали някои неприятни изживявания с магията.
— Тука всички хора ми се струват странни — промърмори единият от тях към мен. — Нали загряваш, като чужденци са.
— Че те са си чужденци… или по-скоро вие сте чужденци. Тук сте на тяхна почва, доста далеч от къщи. Наричат се деволи.
— Дяволи? — запита мъжът, леко шашардисан. — Да не ми казваш, че сме заобиколени от дяволи?
Макар и да ми действаше успокояващо да отбележа, че биячите от Сгандия бяха ужасени от нещо, на което бях вече свикнал, все пак ми хрумна, че ако се уплашат прекалено много, това може да провали сделката, дето се опитвах да направя.
— Виж какво… между другото как ти е името?
— Гуидо — отвърна мъжът, — а пък този е моят братовчед Нунцио.
— Добре, Гуидо, виж какво. Не се шашвай от тия типове. Просто ги погледни. Те са също такива собственици на магазинчета, каквито има навсякъде. Само затуй, че навяват странно впечатление, не означава, че не се плашат като всеки друг.
— Предполагам, че си прав. Слушай, исках да ти благодаря за онуй питие там в двореца.
— Не си струва — махнах с ръка аз. — Това беше най-малкото, което можех да сторя, след като те пуснах от тавана. Впрочем тогава нямаше нищо лично. Не се опитвах да направя така, че вие да изглеждате зле, а се опитвах да направя аз да изглеждам добре… ако схващаш разликата.
Веждите на Гуидо леко настръхнаха.
— Ами… май че да. Аха! Загрях. Е, получило се е. Изглеждаше наистина добър. Не бих желал да ти се изпреча насреща, нито пък Нунцио. Всъщност ако някога можем да ти предложим услуга… нали разбираш, малко да посмачкаме нечий фасон заради теб… ами просто ни кажи.
— Хей, какво е това?
Погледнах натам, накъдето сочеше Дон Брус, и видях будка, пълна с къси боядисани пръчици, всичките плаващи във въздуха.
— Мисля, че продава магически жезли.
— Ох! Бих искал да си купя един. Никъде не отивайте без мен.
Телохранителите се поколебаха за момент, а сетне последваха Дон Брус, защото той се впусна в преговори със собственика на будката, който леко зяпна при вида на новия си купувач.
— Винаги ли се облича така? — попитах Ад-вокат. — Искам да кажа, целия в светлопурпурно?
Говорителят на Сгандия ме изгледа учуден.
— А ти винаги ли се обличаш в зелено, когато пътуваш в други измерения?
За да се презастраховам, преди да придружа тази групичка до Дева, си бях измислил по-различна маскировка. Сетих се, че ако преговорите ми излязат успешни, няма да бъде умно на Пазара да ме разпознаят като онзи, който е вкарал организираната престъпност в тяхното измерение.
За нещастие това ми хрумна точно когато се приготвяхме да отпътуваме, така че не разполагах с много време да си избера някой, та да се маскирам както него. Никой от моите приятели не беше наблизо, а също и Маша, Куигли, Гаркин… и в отчаянието си се спрях на Рупърт… Спомних си, че му бях длъжник с една-две лоши случки. В резултат в момента се движех гордо из Пазара като люспест зелен перверт… извинете, первект.5
5
И на английски каламбурът е непълен: pervert — перверзен; pervect (perfect) — перфектен. — Б.пр.