— Аз си имам основания — изклинчих високомерно.
— Ами и Дон Брус си има — начумери се Ад-вокат. — Ако нямаш нищо против, сега искам да ти задам няколко въпроса за туй местенце. Щом се опитаме да дойдем тук, езикът няма ли да се превърне в проблем? Не мога да разбера и бъкел от онова, което говорят тия чешити.
— Просто погледни — отвърнах, като посочих с ръка.
Дон Брус и собственикът девол се пазаряха усилено, очевидно без да срещат каквито и да било трудности да се разбират взаимно, независимо от това колко несъгласни бяха един с друг.
— Никой истински девол няма да остави такова дребно нещо като езика да му попречи в продажбите.
— Хей, всички вие! Вижте какво имам!
Обърнахме се и открихме, че кръстникът се носи към нас, размахвайки гордо къса пръчка в същия цвят както дрехите му.
— Това е магически жезъл — възкликна той. — Купих го бам бадева.
— Бам бадева плюс малко злато, предполагам — сухо отбеляза Ад-вокат. — Какво може да прави?
— Какво може да прави ли? — захили се Дон Брус. — Само гледай.
С величествен жест раздруса жезъла и към земята проблесна облаче святкащ прах.
— Хм, това ли било? — изгримасничи Ад-вокат.
Другият се намръщи към покупката си.
— Странно. Когато оня тип там го показваше, се получаваше дъга.
Той насочи жезъла надолу, разтърси го… и от въздуха се материализираха три острия, които се забиха в прахоляка край нозете ни.
— Внимателно! — предупреди Ад-вокат, отскачайки назад извън обсега му. — По-добре прочети указанията за туй чудо.
— Не ми трябват указания — държеше на своето Дон Брус. — Аз съм вълшебен кръстник. Зная какво върша.
И както приказваше, размаха драматично малката пръчка. Струя огън мина на косъм от единия телохранител.
— … Но това може да почака — завърши Дон Брус, като най-после затъкна жезъла в колана си. — Имаме да обсъждаме делови работи.
— Да. Ние току-що… — започна началникът на бодигардовете.
— Млък! Аз говоря на Скийв.
Силата, която се чувстваше във внезапната забележка на Дон Брус, в съчетание с незабавното подчинение на Ад-вокат, ме накара бързо да преразгледам мнението си за водача от Сгандия. Странен или не, той беше фактор, с който трябваше да се съобразявам.
— Е, господин Скийв, какво е положението с полицията тук?
— Изобщо няма полиция.
Веждите на говорителя се стрелнаха нагоре.
— Тогава как въдворяват законите? — забрави се той за миг.
— Доколкото ми е известно, на Дева няма и закони.
— К’во ще речеш за това, Ад-вокат? — изсмя се Дон Брус. — Няма полиция, няма закони, няма юриспруденция. Ако се беше родил тука, щеше да се видиш в чудо.
Понечих да запитам какво значи юриспруденция, но кръстникът ме спаси от собственото ми невежество, като мина към следващия въпрос:
— Ами политиците?
— Няма.
— Профсъюзи?
— Няма.
— Букмейкъри?
— С лопата да ги ринеш — признах. — Дева е столицата на хазарта на всички измерения. Но доколкото съм запознат, букмейкърите действат независимо един от друг, без централна организация.
Дон Брус алчно потри ръце.
— Ад-вокат, чуваш ли? Виж какъв свят ни дава тоз господин Скийв.
— Той не ни го дава — поправи го оня. — Той ни предлага достъп до него.
— Точно така — казах бързо. — Разработването му си е проблем на вашата организация. Е, ако не мислиш, че твоите момчета не могат да се справят…
— Можем да се справим. При такива условия? Фасулска работа.
Гуидо и Нунцио си размениха тревожни погледи, обаче не обелиха и дума, тъй като Дон Брус продължи:
— Значи, ако съм разбрал правилно, това, което искаш в замяна, задето ще ни пуснеш на тази територия, е да оставим на мира Големия Юлий и Посилтум. Така ли?
Аз броя наистина добре до три.
— И мен — добавих. — Никакво „Я да си върнем на онзи образ, който разби плановете на нашата армия“, никакъв натиск „Присъедини се към Сгандия или умри“. Аз действам независимо и ще се радвам положението да се запази.
— Естествено, естествено — махна с ръка кръстникът. — След като вече видяхме как действаш, няма причина да не можем да ядем от една и съща купа. Дори ти дължим услуга, защото отвори нова зона за работа на нашата организация.
Последното някак си ме разтревожи.
— Ммм… Виж какво. Не желая никаква отплата за това… във или извън границите на Сгандия. В настоящия момент никой освен нас не знае, че аз имам пръст в тази история. Нека да се запази тъй, става ли?