Независимо дали ще се омъжи за мене, или за Родрик Пети, кралицата си бе наумила да използва военната мощ на Посилтум, за да поведе завоевателна война. Ако нейният съпруг (който и да бе той) се опиташе да се противопостави, щеше много удобно да се окаже мъртъв.
Премахването й би било решение, но някак си се свивах при мисълта за хладнокръвно убийство… или, ако е там въпросът, за убийство от гореща кръв. Не. Имах нужда от нещо, което да й докара шубето. Голямото шубе.
Отговорът отмина покрай мен, преди да го разпозная. За щастие се движеше бавно, така че свърнах и само с няколко стъпки го догоних.
Отговорите се явяват в най-различни форми и размери. Тъкмо този бе във формата на девол с малък поднос със стока, увесен с връвчица на шията.
— Онова, дето го каза току-що, вярно ли е?
Деволът ме огледа от глава до пети.
— Аз казах: „Пръстени. Един размер пасва на всички. Сложиш ли го, никога не пада.“
— Точно така. Вярно ли е?
— Разбира се. Всеки от моите образци е омагьосан предварително. Щом веднъж го сложиш, той се самонагажда тъй, че не може да падне, дори и да желаеш.
— Великолепно. Ще взема два.
— … Защото да загубиш пръстен с такава стойност наистина би било трагедия. Всеки от тях струва колкото кралски откуп.
Обърнах очи нагоре.
— Слушай — прекъснах го. — Знам, че на Пазара е традиция да се пазариш, но сега бързам. Колко искаш за два? Най-ниската цена.
Той пресметна за миг и назова своето число. Обучението ми си каза думата и аз му направих контрапредложение — една десета от неговото.
— Хей! Нали рече без никакъв пазарлък? — запротестира деволът. — Ти за кой се мислиш?
Е, струваше си да опитам. Ако се вярваше на Маша, бях си изградил известна репутация на Пазара.
— След като питаш, си мисля, че съм Великия Скийв…
— … барабар с камилата, на която си пристигнал — подигра ми се продавачът. — Всеки знае, че Великия Скийв не е перверт.
Маскировката! Съвсем я бях забравил. С едно умствено махване върнах обичайния си външен вид.
— Само че аз съм бунак — усмихнах се. — И за твоя информация правилното произношение е первект.
— Искаш да кажеш, че наистина си… не, вярно е. Никой друг не би се направил да изглежда по собствена воля като бунак… и не би защитавал первертите… извинявай, первектите.
— Е, щом вече изяснихме това — прозинах се, — колко желаеш за два от твоите пръстени?
— Ето — рече той, подавайки подноса напред. — Избери си — заедно с моите почитания. Спечелих цяла бала пари, като заложих на твоя отбор в Голямата игра. Всичко, за което те моля, е разрешение да казвам, че ти използваш моята стока.
С огромно задоволство направих избора си и продължих нататък. Приятно е да имаш репутация, но още по-приятно е да си я заслужил. Тия две малки джунджурийки, които сега се търкаляха в кесията ми, щяха да ме измъкнат от посилтумската дилема… ако се върнех навреме… и ако Маша бе намерила краля.
Тези отрезвяващи мисли на бърза ръка смалиха обратно размера на шапката ми. Времето за тържествуване беше след битката, а не преди нея. Плановете не са победи и аз би трябвало да го знам най-добре.
И понеже паниката отново ме заръфа по петите, така заускорявах ход, че стигнах почти тичешком до окончателната си цел. Гостилница „Златният полумесец“.
Като се втурнах през вратата на водещото на Пазара заведение за бързо хранене, видях, че то е празно откъм клиенти, ако се изключи един трол, който дъвчеше на маса в ъгъла.
Страхотно.
Бях очаквал да си имам работа с Гюс, гаргойла собственик, но щях да се съглася и на трол.
— Скийв! — възкликна той. — Ей това се казва изненада. Какво те води на Пазара?
— После, после. Точно в момента ми трябва някой да ме откара обратно на Буна. Ти зает ли си с нещо?
Тролът бутна полуизядената порция настрани и вдигна вежда над луноподобното си и несъответстващо на другото око.
— Не че съм много придирчив към формалностите — измърмори, — ама какво стана със „Здравей, Дружане. Как си?“.
— Съжалявам. Малко съм под па̀ра. Не можем ли просто…
— Скийв! Как вървят работите, хубавецо?
Едно особено закръглено късче зеленокосо очарование току-що бе излязло от женската тоалетна.
— Ох. Здрасти, Танда. Е, Дружане?
Любезната усмивка на девойката изчезна, за да бъде заменена с озадачено смръщване.
— „Ох. Здрасти, Танда“ — повтори тя, като хвърли поглед към трола. — Бате, не ти ли се струва, че в това доста нецивилизовано приветствие има нещо много странно?
— Не по-странно от приветствието, което току-що получих — сподели Дружан. — Без да се замислям, бих рекъл, че или тоя наш млад приятел напълно е забравил маниерите си, или здравата е закъсал.