Очите им се срещнаха и двамата кимнаха.
— Закъсал е — казаха едновременно.
— Много хитро — изкривих лице аз. — Добре, де, наистина съм загазил. Не ви каня и вие да се забърквате. Всъщност ми се струва, че съм я свършил сам. Всичко, което искам от вас, е да ме хвърлите на Буна.
Братът и сестрата застанаха до мен.
— Естествено — усмихна се Дружан. — Нали няма да имаш нищо против, ако и ние се помъкнем с теб?
— Но аз не съм ви молил да…
— Че кога по-рано ти се е случвало да молиш да ти помогнем, хубавецо? — сгълча ме Тананда6 и плъзна ръка около кръста ми. — Ние сме ти приятели. Забрави ли?
— Обаче аз мисля, че съм се справил…
— … В който случай няма да ти навреди и ние да сме покрай твоя милост.
— Освен, разбира се, ако нещо тръгне на зле — добави зеленокосата. — При което може би ще сме в състояние да ти подложим едно рамо.
— … А ако и тримата не успеем да се справим, ние ще сме на място, така че отново да те измъкнем — завърши Дружан.
Трябваше да си знам, че няма смисъл да се опитвам да споря с двамата, когато са на еднакъв акъл.
— Но… щом… ами благодаря — съумях да кажа най-подир. — Наистина не го очаквах. Имам предвид, че вие дори не подозирате какъв е проблемът.
— Можеш да ни осветлиш по-късно — твърдо заяви Тананда, като започна своето фокусничество, за да ни преведе през измеренията. — Между другото къде е Аахз?
— Е, това е част от проблема.
И ние се озовахме обратно!
Не просто на Буна, а сред моите собствени покои в двореца. За късмет не бяхме сами. Някой ден ще намеря време да преценя дали късметът е бил добър, или пък лош.
Кралят лежеше със завързани крака и ръце в леглото ми, докато Маша и Джей Ар Гримбъл се наслаждаваха на по чаша вино и очевидно на взаимната си компания. Поне такава беше сцената, когато пристигнахме. Щом Маша и Тананда се видяха, настроението се промени драматично.
— Мръсница — изсъска моят нов чирак.
— Бездарен оператор — изстреля в отговор Тананда.
— Този изрод в нашата ведомост ли е? — прекъсна ги Гримбъл, като се втренчи в Дружан.
— Въпрос на истински вариклечко — подигра се тролът.
Аз опитах да се намеся:
— Ако можем чисто и просто…
Това привлече вниманието на пазителя на хазната към мен.
— Ти! — ахна той. — Ама ако ти си Скийв, тогава кой е…
— Крал Родрик от Посилтум — обясних, кимвайки към овързаната фигура в леглото. — А сега, щом като всички се познавате един друг, бихте ли млъкнали, докато ви кажа какъв ще е следващият ни ход?
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА:
Тъй като женитбата е начинание, продължаващо цял живот, към нея трябва да се подхожда внимателно и предпазливо.
Сватбата мина без засечки.
Не ми е ясно защо се бях тревожил. Нямаше никакви прекъсвания, никакви пропуснати реплики, никой не взе да протестира и дори не се закашля в неподходящ момент. Както бе отбелязано по-рано, кралица Бучиниша се беше заела с планирането и на най-дребната подробност… ако се изключат няколкото изненади, които държахме в запас.
Аха, ето защо се бях тревожил! С моите стари приятели разбирахме, че колкото и крещяща и претрупана да е кралската сватба, тя служеше само като загрявка за главното събитие. Освен това аз бях под допълнително напрежение, понеже знаех, че не съм споделил всичките си планове със своите съконспиратори. Изглежда, че туй беше още един лош навик, който бях усвоил от Аахз.
Гримбъл и Злабрадва стояха на обичайните си места край трона досущ като някакви разнокалибрени подпорки за книги. По-нататък Дружан, Тананда, Маша и аз благодарение на моите заклинания за преобразяваме и на влиянието на генерал Злабрадва бяхме строени в подножието на същия трон като телохранители. Всичко беше готово да тръгне… стига да имахме време!
Докато сановник след сановник пристъпваха напред, за да поднесат своите поздравления и подаръци, аз нямах кой знае с какво да занимавам мисълта си, освен с това колко много неща могат да объркат малкия ми план. С този мой план си бях заврял носа твърде дълбоко и ако той не сработеше, щяха да пострадат доста хора, начевайки с краля и поданиците на Посилтум.
Колкото повече разсъждавах, толкова повече се обезпокоявах, докато накрая вместо да искам сановниците да се поразбързат, установих, че ми се ще те да се влачат вечно и тоя кратък миг на спокойствие да се запази.
Разбира се, щом започнах да се надявам нещата да се проточат, и те приключиха. Последният доброжелател се изниза навън и самата кралица се надигна, за да напусне, когато Гримбъл и Хю Злабрадва зарязаха привичните си позиции и пристъпиха пред трона.
6
Да, пълното й име звучи така, но самата тя препоръчва на приятелите си да я наричат Танда. — Б.ред.