— Хайде да тръгваме — предложи Рупърт, опитвайки се да скрие триумфалната си усмивка. — Колкото по-бързо стигнем на Перв, толкова по-скоро ще имаш шанса да се върнеш.
— Но, Аахз…
— Да, Скийв?
Видях как племенникът свъси вежди.
— Аз… аз просто исках да ти кажа „Сбогом“.
— Ей, момче, я не го прави на въпрос. Не ми мяза да заминавам за вечни времена.
Преди да успея да отговоря, Рупърт прехвърли ръка около раменете на своя чичо и двамата избледняха пред очите ми.
Отиде си.
Някак не можех да се накарам да повярвам, че се е случило. Моят ментор беше отвлечен… завинаги. Трябваше да се оправям с онова, което бях научил от Аахз, защото сега зависех изцяло от себе си.
И тогава чух как на вратата се почука.
ГЛАВА ВТОРА:
Когато нещата изглеждат най-безнадеждни, аз просто си казвам: „Я вдигни глава, положението би могло да бъде и по-лошо!“ И то наистина става по-лошо!
Реших, че тъй като съм дворцов магьосник на Посилтум, отговорът ми трябва да е благосклонен:
— Махай се!
Действително беше благосклонен. Ако знаехте какво всъщност си мислех, щяхте да го разберете. Тези, които ме посещаваха в моите покои, бяха твърде малко, а точно в тоя момент не желаех да виждам когото и да било от тях.
— Имаш ли представа с кого говориш? — долетя един приглушен глас иззад вратата.
— Не! И не ми пука! Махай се!
— Аз съм Родрик Пети. Твоят крал!
Това ме възпря. Независимо дали бях разстроен, или не, но титлата принадлежеше на мъжа, който определяше и ми изплащаше заплатата. Както казах по-рано, понаучил съм туй-онуй от Аахз.
— А ти имаш ли представа с кого говориш? — викнах в ответ и се занадявах.
Последва кратка пауза.
— Предполагам, че със Скийв Великолепни, дворцов магьосник на Посилтум. В най-лошия случай той ще бъде човекът, дето ще понесе удара на моя гняв, ако продължаваш да ме караш да чакам пред стаята му още малко.
Свършихме с надеждите. В действителния живот тия номера изобщо не стават така, както във вицовете.
Движейки се с недостолепна бързина, скочих към бравата на вратата и я отворих.
— Добър ден, лорд магьоснико. Мога ли да вляза?
— Естествено, Ваше величество — рекох аз и отстъпих встрани. — Никога не отказвам на пети.
Кралят се начумери.
— Това шега ли е? Ако е шега, не я разбирам.
— Нито пък аз — признах спокойно. — Моят чирак Аахз понякога се изразява така.
— А, да. Твоят чирак. Той тук ли е?
Родрик величествено се понесе из стаята, надничайки любопитно по ъглите, сякаш очакваше люспестият да изскочи от стената.
— Не. Той е… навън.
— Хубаво. Надявах се да поговоря с теб насаме. Мммм… това са наистина съвсем просторни покои. Не си спомням да съм идвал по-рано тука.
Последното си беше направо подценяване на ситуацията. Не само че кралят никога не бе посещавал покоите ми, но и не можех да се сетя някога да съм го виждал ако не на трона, то поне нейде близо до него.
— Откакто приех назначение във височайшия ви двор, Ваше величество въобще не ме е удостоявал с присъствието си — казах.
— О! Значи вероятно затуй не помня да съм бил насам — нескопосно отвърна Родрик.
Само по себе си това вече беше странно. Обикновено монархът бе доста речовит и никога не търсеше думи назаем. Всъщност колкото повече размишлявах, толкова по-чудновата ми се струваше тази кралска визита в моите лични покои. Въпреки потреса ми от непланираното и очевидно окончателно заминаване на Аахз усетих, че любопитството ми започва да расте.
— Мога ли да попитам относно причината за тая приятна, макар и неочаквана аудиенция?
— Ами… — начена кралят, па сетне хвърли още един поглед из стаята. — Сигурен ли си, че твоят чирак не е наблизо?
— Определено. Той е… аз го пратих в отпуска.
— Отпуска?
— Да. Напоследък се учеше ужасно усилно.
Родрик леко се навъси.
— Не си спомням да съм одобрявал някаква отпуска.
За миг помислих, че ще се хвана в собствената си измама. Сетне се сетих, че в добавка към различните междудименционни езици Аахз ме беше обучавал да говоря и „бюрократически“.
— В действителност аз не смятах, че вашето оторизиране е необходимо — казах високопарно. — Технически погледнато, моят чирак не е зачислен в щата на Ваше величество. Аз му плащам от своята заплата, което го прави мой собствен наемен работник, подлежащ на моите правила включително относно отпуските… или освобождаването му от работа. При все че като всеки друг поданик на Посилтум той се явява субект на вашите закони, аз не мисля, че той на практика попада под въздействието на подпараграф Г, визиращ личния състав на двора!