— Преди да тръгнеш, скъпа — рече Родрик, — нашите поданици искат да доизкажат почитанията си.
Кралица Бучиниша леко се навъси, но отново седна на мястото си.
— Канцлерът на хазната е длъжен да подкрепи Техни величества по всеки възможен начин — подзе Джей Ар. — Естествено дори при новия приток на богатства в страната ние трябва да следим за ненужни разходи. Както винаги, аз съм готов да дам пример за спестяване на разни пера и затова реших, че да ви купя подарък, отговарящ на моята оценка, би било скандален и излишен разход, поради което…
— Да, да, Гримбъл — прекъсна го кралят, — ние разбираме и оценяваме твоята саможертва. Генерал Злабрадва?
Джей Ар се поколеба, сетне отстъпи думата на своя съперник.
— Аз съм боец, а не оратор — отсечено съобщи генералът. — Армията е готова да поддържа кралството и трона на Посилтум. Що се отнася до мен… ето моя подарък.
Той измъкна брадвата от пояса си и я положи на стъпалата пред монарха. Независимо дали предлагаше любимото си оръжие, или личната си лоялност, жестът ми се видя по-красноречив от всякакви слова.
— Благодаря ви, генерал Злабрадва, Гримбъл — надменно каза Бучиниша. — Сигурна съм, че аз мога…
— Скъпа моя — меко я прекъсна Родрик, — има още един васал.
И дойде моят ред.
Като събрах кураж, свалих маскировката си и пристъпих към трона.
— Ваши величества, Великия Скийв ви поднася своите поздравления по повод това щастливо събитие.
Кралицата не беше будала. За един сърцетуп очите й се ококориха, а на следващия тя вече се взираше в съпруга си. Човек можеше почти да чуе мислите й: „Щом магьосникът е тук, господинът, за когото току-що се омъжих…“
— Точно така, Ваше величество. Както вие самата казахте при нашите по-раншни разговори, „една кралска особа се омъжва за друга кралска особа“.
Макар че от драматична гледна точка вероятно би било добре да се насладя на този момент, аз забелязах, че очите на Бучиниша се присвиват умислено, тъй че побързах да продължа.
— Преди да изразите вашата радост — предупредих я аз, — навярно би следвало да обясня моя подарък към трона.
Сега умисленият й взор се насочи към мен. Изразих своята собствена радост чрез обилно потене.
— Моят подарък са венчалните пръстени, носени днес от краля и кралицата. Надявам се, че ги харесвате, защото те не могат да се свалят.
Озадачена, Бучиниша направи кратък опит да махне халката си, после очите й отново се спряха върху мене. Този път нейният поглед хич не беше замислен.
— Също както съдбата на кралство Посилтум е свързана с трона, от мига, в който вие сложихте тия пръстени, вашите съдби са свързани помежду си. По силата на магия, която е толкова проста, че не може да бъде развалена или контрирана, когато единият от вас умре, ще умре и другият.
На госпожата това изобщо не й хареса, а дори и Родрик Пети извади връз челото си малка бръчица от смръщване, сякаш обмисляше въпрос, на който по-рано не бе обърнал внимание. Туй ми послужи като сигнал да му изясня ситуацията… че пръстените предполагат нещо, за което не съм му споменал.
— Тези халки не са замислени като „еднопосочен“ дар, защото както кралица Бучиниша отсега трябва да защитава здравето и благосъстоянието на нейния крал, така и на крал Родрик се налага да защитава своята кралица срещу всички опасности… всички опасности.
Монархът скочи на нозе, очите му святкаха.
— Какво трябва да означава това, лорд магьоснико?
Колкото и да се бях изпраскал в дворцовата реч, имаше неща, които ми се струваше, че е най-добре да бъдат казани на простонароден език.
— Това означава, че ако ти или някой друг я убие, да речем, по твоя заповед, тогава ти си мъртъв. Сега СЯДАЙ И СЛУШАЙ!!!
Целият гняв и безсилие, които бях чувствал, откакто открих, че кралят се опитва да ме измами, ала по онова време бях прекалено зает, за да ги изразя, се отприщиха в туй избухване. То свърши работа. Родрик се пльосна обратно в креслото си — блед и леко потресен.
Аз обаче не бях приключил. Бях минал през много премеждия и няколко думи не ми стигаха, та да се успокоя.
— Откак приех тази задача, не чувам нищо друго освен колко безжалостна и амбициозна е кралица Бучиниша. Е, може би то е вярно, НО И ТЯ НЕ ПОЛУЧАВА НЯКАКВА ПРИКАЗНА НАГРАДА! В тоя миг, крал Родрик, аз изпитвам по-голямо уважение към нея, отколкото към теб. Тя не е изоставила своето кралство насред криза.
Започнах да крача напред-назад пред Техни величества, тъй като разгрявах за главната ми цел.