— Всички приказват за „нашия дълг към трона“. Това е водещата директива във всекидневния живот на обикновения човек. Онова, което никога не се споменава, е „дългът на трона към хората“.
Спрях и посочих право във владетеля на Посилтум.
— Аз седях в същото кресло някое време. Голямо забавление е да определяш живота на хората вместо тях. Властта е опияняваща, а пък допълнителните придобивки са огромни! Всичкият този прекален етикет, да не говорим за страхотния гардероб. И все пак това е работа като всяка друга, а при всяка работа на човек понякога му се налага да прави неща, които не харесва. Злабрадва не се занимава единствено с паради и прегледи на войските си, той трябва да ги обучава и да ги води в битката… нали схващате, в такава битка, дето „Тук могат и да ме убият“. Гримбъл прекарва безбожно много време взрян в своите числа, за да заслужи привилегията да стои до теб. Всеки занаят си има своите добри и лоши страни и когато минусите натежат, събираш смелост и напускаш… освен, разбира се, ако си крал Родрик. Тогава вместо да абдикираш и да прехвърлиш плюсовете и минусите на нечий друг гръб, ти поставяш някого да върши работата от твое име и се измъкваш през задната врата. Може би така постъпват издигнатите люде, но аз мисля, че това е поведение, от което един селянин би се срамувал.
Изгледах ги, подпрял нападателно ръце на хълбоците си.
— Е, аз си свърших моята работа. Посилтум беше защитен от непосредствената заплаха. С мъничко късмет вие двамата ще се научите да действате заедно. Вярвам, че крал Родрик Пети ще понамали амбициите на кралицата. Мога само да се надявам, че огненият дух на госпожа Бучиниша ще успее да вкара малко повече твърдост и смелост у съпруга си.
Сега скочи първата дама.
— Роди, нали не смяташ да го оставиш да ти говори по такъв начин? Ти си кралят. Никой не може да тормози един крал.
— Стражи! — викна с твърд глас владетелят. — Хванете тоз човек.
Стана! Техни величества се обединиха срещу общия си враг… мен! В момента единственото, което трябваше да направя, беше да остана жив.
Още едно махване наум и моите другари се показаха като другоземци, каквито си и бяха.
Непривикналата на номерата ми с демоните кралица Бучиниша се отпусна в креслото с леко ахване. Когато осъзна истинската причина за присъствието на моите приятели, Родрик просто се намръщи.
— Ваши величества — подзе Злабрадва, пристъпвайки напред, — аз се заклех да пазя трона и с готовност ще дам живота си в негова защита. Тук обаче не виждам физическа заплаха. По-скоро ми се струва, че и тронът, и кралството ще бъдат по-силни, ако думите на Великия Скийв бъдат чути и взети предвид.
— Аз не съм боец — обади се Гримбъл, като се присъедини към Злабрадва, — така че при това положение моите задължения са пасивни. Но съм длъжен да добавя, че аз също смятам, дето думите на лорд магьосника имат основание и би трябвало да бъдат казани на всеки управник.
Очите му се присвиха и той се извърна към мен.
— Обаче оспорвам дали те би следвало да бъдат казани от васал на двора. Едно от първите ни задължения е да покажем уважение към трона — със слово и с държане.
— С това и ние сме съгласни, Гримбъл — кимна Хю Злабрадва, присъединявайки взора си към многото насочени към мене погледи.
— Колкото и странно да звучи — изтъкнах, — аз също съм съгласен. По тази причина с настоящото поднасям своята оставка като дворцов магьосник на Посилтум. Сега кралството е обезпечено военно и финансово и по мое мнение няма никакъв смисъл то да носи разходите за един щатен магьосник… особено такъв, който се е държал нагло с трона. Не намирам нужда да обсъждаме обезщетението за преждевременно прекъсване на договора. Кралското възнаграждение за последната ми задача заедно с парите, които вече получих от хазната, ще задоволят адекватно моите потребности. Аз просто ще си взема вещите и ще потегля.
Видях как, щом осъзна, че няма да върна подкупа му, Джей Ар Гримбъл леко пребледня. Аз обаче имах пълна вяра в способността му да скрие всичко в своите купчини изписани с числа листове.
С най-незабележимото възможно кимване към трона събрах с поглед моя антураж и излязох.
Операцията бе минала идеално. Не бих могъл да желая нещата да се развият по-добре. И поради това бях много озадачен защо, когато стигнах в покоите си, бях плувнал в пот и треперех като лист.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА:
Някои сбогувания са по-лесни от другите.
— Та къде ще идеш оттук? — запита Тананда.