— Ето! — захили се моят наставник. — Колкото и да ми е неприятно да се съгласявам с някакъв си чирак, момчето знае какво говори… тоя път.
Дружан и Тананда се погледнаха един друг с оня специален поглед, който брат и сестра използват, за да общуват без думи.
— Виждаш ли, батко — подхвана Тананда, — този кръжец на взаимно възхищение ми действа малко зле на стомаха. А ти как го чувстваш?
— Па да ти кажа — отвърна тролът, — аз изобщо не съм чул чак такова взаимно възхищение. Фразата „някакъв си чирак“ някак ми е заседнала в главата.
— О, я стига, вие двамата — махна с ръка Аахз. — Що не слезнете на земята, а? Вярно, че всички харесваме хлапето, но освен това си знаем, че той привлича бедите като магнит. Никога не съм срещал някой, който повече да се нуждае от надзор. И като стана въпрос…
Той обърна жълтите си очи към мен с характерното си преценяващо изражение.
— … забелязвам, че и двамата сте тук… и на влизане определено си чух името. Онова, което ми е по-необходимо от разни захаросани „Здравей“, е бързо да ме известите от каква точно каша се налага да измъкваме Великия Скийв този път.
Приготвих се за кратък, ала гръмогласен урок върху „допълнителните клаузи“, каквото и да значеше това, но тролът ме изненада.
— Никаква каша — рече и небрежно се облегна назад. — Малкото сестриче и аз просто минахме на гости. Всъщност тъкмо се канехме да си тръгваме.
— Нима? — гласът на моя ментор прозвуча хем учудено, хем въпросително. — Ей тъй на посещение? И никакви неприятности?
— Е, имаше една дребна неприятност — призна Тананда. — Нещо, свързано с краля…
— Знаех си! — изкикоти се Аахз, потривайки ръце.
— … но Скийв се справи с нея сам — завърши тя натъртено. — В момента изобщо няма проблеми.
— Ох!
Странно, первектът изглеждаше леко разочарован.
— Ами в такъв случай предполагам, че дължа благодарности и на двама ви. Наистина оценявам, че сте наглеждали момчето, докато отсъствах. Той може…
— Не мисля, че ни чуваш, Аахз — каза Дружан, гледайки в тавана. — Скийв се справи с тази неприятност. Ние просто наблюдавахме.
— О, ако положението се запечеше, щяхме да се намесим — подпя му Тананда. — Нали схващаш, така, както го правим за теб, Аахз. Оказа се обаче, че от нас няма нужда. Твоят „някакъв си чирак“ беше повече от адекватен на задачата.
— Той си свърши работата съвсем чисто, разбираш? — добави тролът. — Всъщност ми е трудно да си спомня кога сме виждали такова гадно положение да бъде решено толкова гладко и с толкова малко шум.
— Добре, де, добре — направи гримаса моят ментор. — Загрях посланието. Подробностите можете да ми ги кажете по-късно. Само че сега ние с момчето имаме да обсъдим някои големи неща… Ама действително големи.
— Какви например? — намръщих се.
— Ами аз доста го мислих и прецених, че е време да напуснем Посилтум и да продължим нататък.
— Ъ-ъ-ъ? — изтръгна се от мен.
— Знам, знам — махна той. — Смяташ, че се нуждаеш от още практикуване. Така е, но ти си извървял дълъг път. Цялата история с оная неприятност, с която си се справил, само доказва правотата ми. Ти си готов да…
— Аахз?
— Чудесно. Разбирам, че тук имаш приятели и задължения, ала в края на краищата ще трябва да напуснеш гнездото. Просто ще се наложи да се довериш на моята преценка и опитност кога е подходящият момент да…
— Аз вече напуснах!
Демонът спря насред изречението и се вторачи в мене.
— Напуснал си? — примигна невярващо.
Кимнах и посочих купчината вещи, които бяхме опаковали. Той я проучва известно време, сякаш не вярваше на очите си.
— Ох! — рече най-подир. — Ами в такъв случай само ще прескоча да си поприказвам с Гримбъл и да обсъдим обезщетението ти при напускането. Той е стиснато човече, но ако не мога да изтръскам пет стотака от него, ще проуча каква е причината.
— Е, аз зная причината — вметнах предпазливо.
Аахз извъртя очи.
— Слушай, момче. Забрави ли, че това е моята експертна област? Ако влезнеш в пазарлък, като се целиш ниско, направо ще те прегазят. Те трябва да…
— Аз вече се споразумях за хиляда!
Този път учителят ми „замръзна“ по-дълго… и не ме погледна.
— Хиляда? — запита най-накрая. — В злато?
— Плюс една яка премия от самия крал — притече се на помощ Тананда.
— Аахз, старче, нали туй се опитвахме да ти кажем? — усмихна се Дружан. — Наш Скийв се оправи съвсем добре без теб.
— Виждам.
Той се обърна и мълчаливо се загледа през прозореца.
Ще призная, че бях малко разочарован. Имам предвид, че може би не бях свършил първокласна работа, но мъничко поздравления щяха да дойдат доста на място. А както се държеше моят ментор, човек би могъл да помисли, че…