И тогава ме налетя. Налетя ме като неудържима бойна колесница. Аахз ревнуваше! Нещо повече, той беше уязвен.
Сега го виждах с кристална яснота. До тоя момент бях заслепен от арогантната му самоувереност, обаче изведнъж завесата се разтвори.
Бягството му от Перв хич не е било толкова лесно, колкото разправяше. Имало е сбиване — физическо, словесно или магическо, — били са наранени някои чувства и някои тежки обещания са били дадени или нарушени. Той си е пробил път обратно към Буна с една-единствена мисъл: неговият чирак… неговият любим чирак е в беда. И как беше посрещнат при завръщането си? Не само че аз не бях в беда, но и по всичко личеше, че съм се справил по-добре без него!
Танда и Дружан все още газеха в дълбокото, като весело дрънкаха колко съм велик. Макар да оценявах тяхната подкрепа, отчаяно ми се искаше да успея да измисля начин и да им вкарам в главите, че това, което всъщност правят, е да въртят забития в тялото на Аахз нож.
— Ммм… Аахз? — намесих се. — Когато намериш време, имам нужда от съвета ти за няколко неща.
— Какви например? — долетя приглушеният отговор. — Така както чувам, ти не се нуждаеш от никого, най-малко пък от един учител, който няма никакви собствени магически способности.
Тананда моментално схвана. Захвърли като маска маниерите си на щръклица и отчаяно взе да прави знаци на Дружан. Тролът обаче не беше безчувствен. Неговата реакция бе да ми отпрати умоляващ поглед.
Всичко зависеше от мен. Страхотно.
— Ами например… ъ-ъ…
И в стаята експлодира Маша.
— Трепач, долу нещата са тип-топ, така че… Ох! Здрасти бе, зелен и люспест. Мислех, че си си тръгнал за добро.
Аахз се извъртя, ококорил очи.
— Маша? — запъна се той. — Какво правиш тук?
— Че героят на деня не ти ли каза? — усмихна се тя, примигвайки с огромните си ресници. — Аз съм новият му чирак.
— Чирак? — повтори первектът и в гласа му пропълзя старият огън.
— М-м-м… Аахз, това е едно от нещата, за които исках да говоря с теб — усмихнах се хрисимо.
— Чирак? — отново повтори той, сякаш не беше чул. — Момче, двамата ще трябва да си поприказваме… ВЕДНАГА!
— Добре, сър. Само да…
— Веднага!
Уха. Моят наставник се бе върнал.
— Ъ-ъ, приятели, ако ни извините, двамата с Аахз…
За втори път в стаята се разнесе едно БАМФ.
То беше по-гръмко, което бе напълно разбираемо, тъй като включваше повече същества. И по-конкретно в момента насред стаята стояха четирима деволи… и хич не изглеждаха щастливи.
— Търсим Великия Скийв — избоботи единият.
Сърцето ми слезе в петите. Възможно ли е моята обвързаност със Сгандия да е била открита толкова бързо?
— Кой го търси?
Аахз небрежно намести туловището си между мен и нашествениците. Тананда и Дружан също скочиха на крака, а Маша се дръпна настрани, за да си осигури чисто поле за огън. Страхотно! Всичко, от което се нуждаех, та да завърша деня, беше да накарам своите приятели да изсърбат кашата, която аз бях забъркал.
— Тук сме като представители на търговците от Пазара на Дева и искаме аудиенция с Великия Скийв.
— За какво? — запита предизвикателно моят ментор.
Деволът го изгледа с леден поглед.
— Дирим лично него, а не празни дрънканици с някакъв перверт.
— Е, точно този пер-_вект_ е бизнесмениджърът на същия Скийв, който не си прахосва времето с деволи, освен ако аз не ги допусна до негова милост.
Едва не казах нещо, но размислих. Разтревожен или не, не беше сега моментът да отнемам разговора от Аахз. Представителят се поколеба, сетне сви рамене.
— На Пазара се появи ново затруднение — обясни той. — Една група организирани престъпници е получила достъп до нашето измерение и заплашва да прекъсне нормалния ход на бизнеса, ако не им плащаме процент от печалбата си.
Тананда и Дружан си размениха бързи погледи, докато Маша повдигна въпросително вежда към мен. Аз заразглеждах тавана с крайно внимание. Само Аахз остана невъзмутим.
— Лошо. И какво общо има това с Великия Скийв? — запита.
Предчувствайки отговора, се опитах да реша дали да се бия, или да бягам.
— Не е ли очевидно? — намръщи се деволът. — Ние искаме да наемем услугите му, за да се преборим с тази заплаха. Доколкото ни е известно, той е единственият магьосник, дето би могъл да свърши работата.
Това ме спря. От всички странни поврати, които можеха да поемат събитията, тоя беше най-неочакваният… и най-ексцентричният!