Налетя ме една идея.
— Отпусни се, Гюс — наредих. — Дай някакво число за нормалната ти ежедневна търговия, надуй го, та да получиш прилична печалба, и ние ще ти възстановим сумата, когато тази работа свърши.
— Какво! — кресна пронизително моят наставник, губейки мигом контрол. — Момче, ти да не си полудял? Я ми кажи кой си въобразяваш, че плаща за това?
— Търговците от Дева — отвърнах спокойно. — Забрави ли, че сме на разплащателна сметка? Аз мисля, че наемането на помещение, докато изпълняваме нечия поръчка, не е неоправдан разход. А ти?
— Ох, вярно. Съжалявам, Гюс. Стари рефлекси.
Объркването на Аахз трая само миг. После очите му замислено се присвиха.
— Всъщност, ако вземем да ви наемем всички, помощта ви ще влезе под графата „Консултантски възнаграждения“ и изобщо няма да ни намали печалбите. Това ми харесва.
— Преди да си се отнесъл твърде надалеч — бързо вметна Тананда, — струва ми се, че батко и аз ще предпочетем да работим за част от печалбата, а не за твърдо възнаграждение.
— Но, сладурче — примигна Маша, — ти дори още не си му чула плана. Какво те кара да мислиш, че някакъв процент ще те устрои повече, отколкото твърдото възнаграждение?… Просто между нас, момичетата.
— Просто между нас, момичетата — намигна зеленокосата, — ти никога досега не си била в комбина с Аахз. Аз съм била и макар той да не е най-приятното същество, с което да си в един отбор, изпитвам непоколебима вяра в маржовете8 на неговите печалби.
— Тъй като си дойдохме на думата — подхвана первектът, вперил очи в Маша, — ние никога до момента не сме действали заедно, така че дай да си изясним правилата отрано. Аз си имам свой личен стил и той обикновено не оставя много време за „моля“, „благодаря“ и обяснения. Докато правиш каквото ти се каже и когато ти се каже, ще се разбираме добре. Става ли?
— Не става!
Отговорът ми изскочи, преди Маша да успее да формулира нейния собствен. Смътно съзнавах, че помещението е станало доста тихо, но огромната част от вниманието ми беше насочена към Аахз, докато той бавно изви глава да намери погледа ми.
— Слушай сега, момче… — започна заплашително.
— Не, ти слушай, Аахз — избухнах. — Аз може да съм твой чирак, обаче Маша е мой. Виж, ако тя поиска да се откаже от тази спогодба и да се наеме при теб, прекрасно. Но дотогава тя е мой ученик и моя отговорност. Щом мислиш, че би могла да помогне, ми го предлагаш и аз решавам дали Маша е в състояние да го направи. Има един урок, дето си ми го набивал отново и отново в главата, менторе, независимо дали си го желаел или не. Никой не може да тормози твоя чирак, освен ти самият… Никой! Ако не си искал да ми го предадеш, тогава може би ще е по-хубаво да си по-внимателен с примера, който даваш, следващия път, когато си вземеш ученик.
— Разбирам — промърмори меко Аахз. — Май много ти е пораснала работата, а, момче?
— Не чак толкова. Чудесно съзнавам колко малко зная, благодаря ти. Но тази поръчка е моя, или поне беше приета от мое име и аз смятам да направя всичко, което мога… колкото и недостатъчно да се окаже то. Що се отнася до поръчката, да, имам нужда от твоята помощ, Аахз… проклятие, вероятно винаги ще се нуждая от твоята помощ. Ти си ми учител и аз трябва още много да уча. Само че не мисля да легна и да умра без това. Ако за да получа подкрепата ти, е необходимо да прехвърля задачата и чирака си на теб, просто го забрави. Ще се наложи да опитам да се справя с нещата и без твоя милост.
— Ще те спукат от бой.
— Може би. Не казах, че ще спечеля, а само, че ще сторя всичко по силите си. Ти извади наяве най-доброто от Скийв, Аахз. Ти ме натикваш в истории, които ме плашат, но засега все някак се оправям. Нужна ми е помощта ти, но не е задължително да я имам. Дори ако не желаеш да го признаеш пред мен, мисля, че би следвало да го признаеш пред себе си.
Сетне и двамата потънахме в мълчание.
Аз поне не можех да съобразя какво още да кажа. Дотук се водех от гнева си и по реакциите на Аахз. Ала ето че изведнъж менторът не реагираше. Вместо това той се втренчи с безизразни жълти очи в лицето ми, без да обелва дума.
Туй беше доста изнервящо. Ако Аахз имаше една черта, на която винаги бих могъл да разчитам, тя бе, че е изразителен. Дали с гримаси, с жестове, с изръмжавания или словесни експлозии, но обикновено моят наставник даваше на всекиго в близката околност да разбере какво чувства или мисли за всяко събитие или огласено мнение. А сега не знаех дали се кани да избухне, или да си тръгне.