Започнах да съжалявам, че съм предизвикал този сблъсък. После обаче се стегнах. Това, което бях казал, беше правилно и трябваше да бъде казано. Проблесна ми, че заради тоя спор не е изключено да загубя Аахз. Решимостта ми се поколеба. Прав или не, бих могъл да го поднеса по-добре… по-меко. Най-малкото бих могъл да не избирам момент, когато всичките ни приятели гледат и слушат. Може би…
Люспестият рязко се извърна, като промени позата си, за да застане с лице към Тананда и Дружан.
— Сега вече съм готов да ви повярвам — обяви той. — Нашето момче наистина се е справило с оная каша на Буна съвсем само, нали?
— Точно това се опитвахме да ти обясним, старче — намигна тролът. — Твоят чирак е пораснал и ни се струва, че е напълно способен да стои на собствените си крака.
— Да, забелязах.
Той отново ме погледна и този път очите му бяха изразителни. Не успях да разпозная изражението, но поне го имаше.
— Момче… Скийв — рече. — Ако някога съм се чудил защо съм си дал зор да те взема под своето крило, ти току-що ми даде отговор. Благодаря ти.
— Ъ-ъ… Благодаря. Искам да кажа, няма защо. Не. Искам да кажа…
Както винаги пред лицето на неочакваното, бях много речовит. Бях свикнал да изтърпявам тирадите на Аахз, ама с туй сега не знаех как да се справя. За късмет моят любимец ми дойде на помощ.
— Глийп? — заинтересува се той, като подаде глава през вратата.
— … Но ако изобщо си възприел и ей толкоз от онова, което съм ти показвал, вземи да научиш на нещо дракона — ревна первектът, — щото иначе ще изкараме два рунда с теб. Разбираме ли се един друг, чирако?
— Да, Аахз.
Всъщност не го разбирах. Нейсе, моментът не ми се виждаше подходящ за обяснения.
— Махай се, Глийп — заповядах. — Иди да си играеш с Батъркъп или прави каквото щеш.
— Глийп! — и главата на моя дракон изчезна също тъй ловко, както се беше появила.
— Слушай, трепач — проточи Маша. — Колкото и да оценявам, дето ме защити, съм доста любопитна да чуя какъв план е измъдрила Зелената буца.
— Вярно, бе! — кимнах аз, щастлив да се махна от горещия стол. — Извинявай, Аахз, не съм искал да те прекъсна. Какъв е планът?
— Ами, първо — каза Аахз, заемайки отново привичното си място като център на вниманието, — имам въпрос към Гюс. К’во правеше Сгандия досега, за да проникне тук?
— Ако съдя по онова, което съм чувал — отговори гаргойлът, — една тайфа сгандийци налетяват на даден търговец и предлагат да му продадат някаква „застраховка“. Нали знаеш, „Плащай ни толкова и толкова от твоите доходи и на бизнеса ти нищо няма да му се случи“. Замотае ли се някой да подпише, те уреждат малко показно какво може да тръгне на зле: случайно потрошаване на инвентара или двамина главорези, които застават отвън и се заяждат с купувачите. Засега това върши работа. Деволите не обичат да губят своя бизнес.
— Хубаво — захили се моят ментор, оголвайки многобройните си заострени зъби до един. — Значи можем да ги бием.
— Как?
Ако не друго, станал съм съвсем добър в подаването на верните реплики на Аахз.
— Лесно. Само си задайте този въпрос: ако вие сте деволи и плащате на сганта да защитава вашия бизнес, а нещата започнат да вървят на зле, какво ще направите?
— Аз мога да отговоря — рече Маша. — Или ще поискам по-солидна защита, или ще изпищя да ми върнат парите обратно, или и двете едновременно.
— Не разбирам — намръщих се аз. — И като какво ще се случи на някой застрахован от сгандийците бизнес?
— Ние — ухили се Аахз.
— Това, което нашият стратег се опитва да каже — поясни Дружан, — е, че най-добрата зашита всъщност е доброто нападение. Не е ужасно оригинално, но въпреки всичко действа.
— Страшно си прав, че действа! — възкликна моят учител. — Вместо ние да браним другите от тая напаст, ще сложим началото на една криминална вълна тук на Пазара. Пък тогава ще видим колко ги бива сгандийците да ги защитават от нас.
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
Винаги е по-лесно да унищожаваш, отколкото да създаваш.
— Хей, Гуидо! Как вървят нещата?
Едрият телохранител се извърна и заоглежда тълпата, за да види кой го поздравява по име. Щом ме зърна, лицето му просия.
— Господин Скийв!
— Никога не съм очаквал да попадна на теб тук — излъгах аз.
От описанието на Гюс бях разбрал, че Гуидо и братовчед му Нунцио са част от сгандийския контингент на Пазара. Тази „случайна“ среща беше резултат от близо половин ден търсене и проследяване на слухове.