— Какво правиш насам? — попита той заговорнически. — Купуваш някои дреболийки, та да шашнеш ония в Посилтум?
— Просто си взех малко отпуска. Май с новата кралица не се спогаждаме много. Помислих си, че може би нещата ще се пооправят, щом изчезна за ден-два.
— Жалко. Ако беше дошъл да пазаруваш, можех да ти уредя няколко специални сделки, стига да разбираш какво искам да ти кажа.
— Значи вие наистина навлизате? — удивих се аз. — Как върви? Някакви проблеми?
— Тц — изфука се телохранителят и изду гърди. — Ти беше прав. Тези деволи са като всички собственици на магазини. Малко да ги попритиснеш и си застават на мястото.
— Само не ме убеждавай, че се справяш с всичко това сам-самичък! Знам, че те бива, но…
— Да не се шегуваш? Сега съм ръководен кадър… хубаво, де, поне водач на група. Благодарение на нашето „обстойно познаване на Пазара“ аз и Нунцио имаме една дузина мъже, които да командваме. Доста добре, а?
— Искаш да кажеш, че вие провеждате цялата операция?
— Това е работа на Ад-вокат. Двамата с Нунцио му докладваме, обаче тези, дето дават заповеди на момчетата, сме ние.
Огледах се очаквателно.
— Наблизо ли са твоите хора? Бих желал да ги видя.
— Тц. Тоя район го разработихме преди два дни. Сега отивам на среща с тях, за да им възложа задачите за днес. Ще се захванем с ивицата край кошарите на добитъка.
— А групата на Нунцио?
— Тя е на около три часа западно оттук. Нали знаеш, туй място е наистина голямо!
— Много лошо, бих искал да видя някои от хората, които вършат истинската работа.
— Знайш к’во — възкликна Гуидо, — защо някой път не наминеш към Шишковия „Спагети бар“? Ние всички все там висим. Ако ни няма, ще ти кажат къде сме.
— Непременно ще намина. Е, добре, не се преработвай… и внимавай. Тия момчета могат да бъдат по-зли, отколкото изглеждат.
— Фасулска работа — разсмя се той и потегли.
Аз все още махах весело на отдалечаващата се фигура, когато останалите от моята „банда“ се появиха от тълпата около мен.
— Всичко ли чухте? — запитах ги с крайчеца на устата.
— Две групи, нито една от тях в тази зона. Ад-вокат води шоуто и поради това държи торбата с парите — изрецитира Тананда. — Въпросната зона е хем чиста, хем под закрила.
— Шишковият „Спагети бар“ им служи за щабквартира и в него можем да намерим Ад-вокат — довърши Дружан. — Нещо друго?
— Аха — захили се Аахз. — Скийв има постоянна покана да наминава, а щом отиде там, ония са готови да му кажат коя група къде се труди. Добра работа.
— Извадих късмет — признах аз, без да се смущавам. — Е, ще започваме ли?
— Веднага — кимна Аахз. — Точно както го бяхме планирали, Тананда и Дружан са в един екип. Гюс, ти идваш с мен. Скийв и Маша, вие тръгвате оттук. Всички потегляме в различни посоки и така разхвърляме нападенията си, че да не може да се хване някакъв модел. Става ли?
— Още нещо — добавих аз. — Дръжте под око маскировките си. Не съм сигурен за точния обхват, в който мога да поддържам тази магия. Ако нечия маскировка вземе да избледнява, променете посоката до успоредна на моята.
— Ще се срещнем в гостилница „Златният полумесец“ — заключи Гюс. — И всички се пазете да не ви изненадат в гръб. Не съм се запасил с прекалено много материали за първа помощ.
— Умна мисъл — рекох. — Добре. Стига приказки. Хайде да се разпръснем и се заловим да създаваме неприятности на Сгандия.
Преди дори да успея да се обърна към Маша, другите две групи се стопиха в тълпата купувачи.
— Е, нещо да ти хвана окото, та да му се хвърлим?
— Знаеш ли, май започваш да говориш като онзи трол.
Това ми се видя малко по-рязко от обичайния стил на Маша. Изгледах я любопитно.
— Какво те тревожи?
— Мисля, че съм леко нервна — призна тя. — Не ти ли е хрумвало, че в тоя план има един голям пропуск? Че да го осъществим, означава потенциално да опълчим целия Пазар, а също и Сгандия срещу нас?
— Хрумвало ми е.
— И туй не те ли плаши?
— Плаши ме.
— Е, как тогава се справяш?
— Като размишлявам колкото е възможно по-малко по въпроса — казах категорично. — Слушай, чирако, освен дето въртим смешки в двора за забавление на масите, тази наша професия е доста опасна. Ако вземем да разсъждаваме за всичко, което в бъдеще може да тръгне на зле, или няма да успеем да сторим нищо, или ще изпортим необмислено нещата, защото акълът ни няма да е в онова, което правим в момента. Аз се опитвам да схващам потенциалната опасност от дадена ситуация, но не се тревожа за неприятностите, докато те не се случат. Не е много надеждно, обаче засега ми върши работа.
— Щом така казваш — въздъхна Маша. — Ох, добре, хайде маскирай ме и да започваме.