Кратката ми реч оказа желания ефект — хем да обърка, хем да досади на високата публика. Аахз би се гордял с мен. Особено доволен бях, загдето се изхитрих да вмъкна онази част за уволняването. Това означаваше, че ако первектът не се върне, ще мога да претендирам, че съм го освободил от служба, без да променя заплатата, давана ми от короната.
Разбира се, мисълта, че Аахз може и да не се върне, ме накара отново да изпадна в мрачно настроение.
— Добре, както и да е. Радвам се да чуя, че твоята философия относно отпуските отразява моята собствена, лорд магьоснико. Всеки би следвало да има отпуска. Фактически точно затова дойдох да те видя този следобед.
Туй ме шашна.
— Но, Ваше величество, аз не се нуждая от отпуска!
Отказът ми пък шашна краля.
— Ти? Естествено, че не се нуждаеш. И бездруго двамата с тоя твой чирак си прекарвате повечето време в скитосване по чуждите светове. Трябва да си доста нагъл да молиш за отпуска.
Това вече отприщи бента. Всичкият гняв, който трупах от пристигането на Рупърт насам, избухна:
— Не съм молил за никакви отпуски!
— О, да! Разбира се.
— И нещо повече, туй „скитосване по чуждите светове“, което упоменахте, е основният капитал на магьосниците, били те дворцови или не. То ни дава възможност да правим чудесата си… като например спасяването на вашето кралство от армията на Големия Юлий. Сещате ли се?
— Как бих могъл да го забравя? Аз…
— Ако обаче Ваше величество има усещането, че съм бил немарлив в изпълнението на своите задължения като негов дворцов магьосник, трябва само да поиска моята оставка и ще я получи. Стига да си спомня, той потърси мен за този пост. Аз и за това не съм го молил!
— Извинявай, лорд магьоснико — отчаян ме прекъсна Родрик, — не съм възнамерявал да те засегна. Услугите ти са повече от задоволителни. Фактически цялата неохота, която изразих спрямо отпуската ти, се дължеше на опасението, че известно време ще се наложи да управлявам кралството, без да имам подръка твоите способности. Ако наистина чувстваш, че се нуждаеш от отдих, сигурен съм, че ще можем да направим нещо, за да…
— Не желая отпуска. Ясно? Хайде да оставим тази тема.
— Хм, естествено. Просто си помислих… много добре.
Поклати леко глава и тръгна към вратата.
Спечелването на спора ме докара в доста по-светло настроение. След пердаха, който моето его изяде от Рупърт, беше приятно да чуя някой да каже, че мисли, дето способностите на Скийв струват нещичко.
Хрумна ми обаче, че да спечеля спор с човека, който ми плаща парите, може и да не е най-разумният начин да си върна.
— Ваше величество?
Кралят спря.
— Не забравихте ли една подробност?
Той се намръщи.
— … Като например първоначалната причина за своето посещение? Щом нито аз искам отпуска, нито вие ми предлагате, предполагам, че сте имали друго наум.
— Ох, да. Напълно вярно. Но като се вземе всичко предвид, може би сега не му е времето да го обсъждаме.
— Какво? Заради нашето неразбирателство? Изобщо не мислете за него, Ваше величество. Тия работи се случват. Бъдете сигурен, че аз все още съм ваш лоялен васал, готов да стори всичко, което е по силите му, за да ви помогне при управлението на кралство Посилтум.
Както казах по-рано, станал съм твърде добър в замазването, когато положението го изисква. Родрик Пети просия.
— Щастлив съм да го чуя, майстор Скийв. Именно заради това дойдох днес при теб.
— И с какво мога да услужа?
— Става дума за отпуската.
Затворих очи.
За един кратък миг знаех… представяте ли си, знаех… как се чувства Аахз. Знаех какво е да усещаш, че от все сърце се опитваш да помогнеш някому само за да откриеш, че този някой изглежда готов и твърдо решен да те побърка.
Кралят забеляза изражението ми и бързо продължи:
— Не отпуска за теб. Отпуска за мен!
Това ми отвори очите. Фигуративно и буквално.
— Вие ли, Ваше величество? Но монарсите не вземат отпуски.
— Там е работата.
Родрик започна нервно да крачи напред-назад, докато говореше:
— Напрежението да си крал се натрупва, както при всяка друга служба. Разликата е, че като върховен владетел никога нямаш почивка. Нямаш време да отдъхнеш и да си събереш мислите, нито дори да поспиш до късно. От коронацията, когато короната ти идва до главата, докато не бъде махната за доброволно или принудително оттегляне, ти си кралят.
— Леле, тежка работа, Ваше величество. Ще ми се да можех да помогна с нещо.