— Дъжд? Дъжд? Че то не вали!
— Тъй ли? — примигна моят чирак. — Амчи тогаз сбогом.
И с тези думи полекичка си тръгна, като при излизането си направи дупка в още една стена на навеса.
Деволът рухна сред разпръснатите останки от своето магазинче и зарови ръце в шепите си.
— Аз съм разорен! — простена той. — Разорен!
— Извинявай за въпроса — рекох, — но защо не ги извикаш по име и не ги овладееш отново?
— Да ги извикам ли? Не мога да помня имената на всички джинси, които събирам. Всеки път, когато продам някой, трябва да поглеждам в етикета за името му.
— Е, поне от тоя проблем си се отървал.
Това го накара да започне пак.
— Разорен! — повтори той без никаква нужда. — И какво ще правя сега?
— Наистина не разбирам защо си толкова разстроен — отбелязах. — Нали току-що ми каза, че си застрахован?
— Застрахован?
Деволът бавно надигна глава.
— Естествено. Нима не плащаш, та да си сигурен, че такива неща няма да се случват? Ето че се случиха. Според мен, който и да защитава твоя магазин, ти дължи обяснение, да не говорим пък за една доста голяма сума.
— Точно така — ето че собственикът почна да се усмихва. — По-скоро последното, отколкото първото, но ти си прав!
Вече го бях напътил. Оставаше ми единствено да нанеса смъртоносния удар.
— Виж какво ще ти кажа. За да не ти е пълен провал денят, аз ще взема този. Сега няма да ти се наложи да държиш дюкяна отворен само заради един джин.
И му подхвърлих най-дребната монета от моята кесия. Верен на предците си, той ме подхвана подигравателно още преди да я улови във въздуха.
— Шегуваш се — заяви. — Това? За джинс? Че то не покрива дори цената на бутилката!
— О-о, хайде, хайде, добри човече — заспорих аз. — И двамата знаем какво се прави по света… или по измеренията. И двамата сме наясно, че туй си е чиста печалба.
— Така ли? — начумери се той.
— Разбира се — рекох му, като махнах към натрошената стъклария по пода. — Никой не може да каже колко бутилки са се счупили преди малко. Аз знам, че ти просто ще включиш тази в списъка на загубената стока и ще си я възмездиш напълно от твоята застраховка — в добавка към онова, което току-що ти дадох. Всъщност, ако наистина си настроен алчно, вероятно би съумял да прибавиш още пет-шест към общата сума.
— Вярно — промърмори умислено деволът. — Хей, благодаря! Това може и да не се окаже толкова лошо!
— Не му обръщай внимание — свих рамене аз, докато изучавах малката бутилка в шепата си. — Е, след като се спогодихме за цената, би ли могъл да прочетеш името на моя джин?
— Не ми се налага. Този е достатъчно скорошен, за да го помня. Нарича се Калвин.
— Калвин!?
— Я не се смей. Той е последната дума в джинсите.
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА:
И най-добре подготвените планове често се вмирисват.
— Хубаво, де, като изключим това, как вървят нещата?
— Като изключим това? — повтори невярващо Ад-вокат. — Е, като изключим това, нещата се издънват. Цялото начинание излезе пълна катастрофа.
— Леле, лоша работа — казах аз с грижливо репетирано съчувствие.
Вече бях станал постоянен посетител на Шишковия „Спагети бар“. Всяка вечер минавах оттам, за да проверя докъде са напреднали отрядите… техните и моите.
Беше приятно да можеш да следиш ефективността на действията си, слушайки как врагът се оплаква от тях. Двойно по-приятно пък беше да си в състояние да планираш следващия си ход, когато чуваш за контраатаките още в дискусионния им етап.
— Все пак не разбирам — протестираше Гуидо, докато налапваше поредната обилно навъртяна вилица спагети. — Отначало всичко вървеше страхотно. Никакви неприятности. Сетне БУМ и онова нещо се удря във вентилатора, чактисваш?
— Да! Сякаш някой нарочно се стреми да ни изкара от бизнеса.
Туй последното дойде от братовчеда Нунцио. Много време си мислех, че е физически неспособен да говори, но щом понавикна с мен, той леко се отвори. Нунцио бе стеснителен — факт, подчертаван от слабия му писклив гласец, който изглеждаше съвсем не на място у такъв мускулест тип.
— Предупредих ви, че деволите могат да бъдат доста коварни — казах аз, бързайки да отвлека темата встрани от възможността за организирана съпротива. — А щом собствениците са крадливи, естествено е да се очаква, че местният криминален елемент ще да е особено схватлив. Така ли е, Гуидо?
— Точно така — закима енергично дебеловратият и провисналите от устата му спагети се замятаха насам-натам. — Ние, криминалните типове, можем да бием всеки честен гражданин във всичко. Разправял ли съм ти някога например как едно време двамата с Нунцио бяхме…