— Млъкни, глупако — скастри го Ад-вокат. — Ако не си забелязал, ние плащаме сметката на тия местни аматьори. Нас тука ни спукват от бой финансово, тъй че от вас, момчета, зависи да хванете опозицията и да им върнете услугата… физически.
— Те се страхуват от нас — настояваше Гуидо. — Където и да идем, тях ги няма. Щом ние не успяваме да ги открием, не могат да ни причинят чак толкова много вреди.
— Виж какво, Гуидо, на теб акълът никога не ти е бил в излишък — озъби се Ад-вокат. — Нека ти обясня това още веднъж, ама наистина бавно. До този момент сме платили шест пъти повече, отколкото сме взели. Като прибавиш към разходите нашите заплати и разноски, може би ще ти просветне защо Големите момчета не се чувстват щастливи.
— Но ние не сме събирали пари от доста време. След като разширим клиентелата…
— Ще погасяваме исковете за още повече магазини — довърши мрачно шефът. — Хич не ми пробутвай тия глупости, че „ще си наваксаме с обема“. Или една операция се самоиздържа и дава печалба от самото начало, или е затънала. А ние толкова сме затънали, че дори и да можехме да дишаме през теметата си, пак щяхме да сме в беда.
— Може би ако наберем някои момци от къщи… — подхвана Нунцио.
Ад-вокат удари с длан по масата и моментално прекъсна своя помощник.
— Никакви режийни в добавка! — изкрещя той. — Достатъчни неприятности си имам да обяснявам нашите печалби и загуби на Големите момчета и без общата сметка да става по-лоша. Не само че няма да получим допълнителна подкрепа, но и започваме да орязваме собствените си разноски, и като го казвам, това означава от днес. Предай на момчетата да… Ти пък на какво се хилиш?
Последните думи бяха отправени към мен.
— О, нищо — кимнах невинно. — Просто в даден момент ти ми звучеше също като един човек от Буна, когото познавам… Нарича се Гримбъл.
— Джей Ар Гримбъл? — примигна Ад-вокат.
Сега дойде мой ред да се изненадам.
— Ами да. Той е канцлерът на хазната в Посилтум. Защо, и ти ли го познаваш?
— Разбира се. Заедно сме ходили на училище. Канцлер на хазната, а? Не е зле. Ако знаех, че работи в двора на кралство Посилтум, щях да намина и да му кажа „Здрасти“.
Мисълта, че Ад-вокат и Гримбъл се познават, някак си ме накара да се почувствам притеснен. Нямаше особено голям шанс двамата да се съберат и да сравнят бележките си, а дори и да го стореха, Джей Ар не знаеше чак толкова много за моя modus operandi9. Но все пак това бе мрачно напомняне, че съм се захванал да играя твърде рискована игра с някои твърде опасни хора.
— Продължавам да си мисля, че тук нейде има още една банда — изръмжа Нунцио. — Прекалено много неща се провалят, за да бъдат независими оператори.
— Прав си наполовина — поправи го Ад-вокат. — Прекалено много неща се провалят, за да бъде една банда. Никой не се заема с толкова задачи накуп… даже ние!
— Изобщо не те разбрах, господин Ад-вокат — казах аз, наистина заинтригуван.
Сгандиецът ме дари с бащинска усмивка.
— Естествено. Като магьосник ти не знаеш чак толкоз за това как действа организираната престъпност. Ще се опитам да ти обясня. Когато Сгандия реши да навлезе някъде, ние атакуваме по определена специфична област наведнъж… нали разбираш, например застраховането или нелегалните лотарии. Нещо такова. Съсредоточаването на нашите усилия ни дава по-добро насищане, а също и проникване на пазара.
— Това има смисъл — кимнах аз, не желаейки да си призная, че отново нищо не съм схванал.
— Сега виж какво става тук. Ние получаваме всякакви искове: вандализъм, кражби от магазини, въоръжен грабеж, дори пет-шест случая на палеж. Прекалено разнообразно, та да е дело на една група. Имаме си работа с много дребни независими и ако успеем да дадем пример с няколко от тях, останалите ще решат, че другаде се открива по-лесна аванта.
В известен смисъл се радвах да го чуя. Дължах на Аахз още едно потупване по рамото, загдето прецени, че усилията на нашия отбор са прекалено ограничени. За да ускорим своята „престъпна вълна“, той въведе на Дева съмнителната практика на застрахователната измама… а деволите бяха способни ученици.
Твоите стоки се пласират твърде бавно? Потроши ги и подай иск за вандализъм. Опитваш се да продадеш своя магазин, но никой не желае да го купи дори и с отстъпка? Подпали го и вземи цялата сума. Или, още по-добре, искаш мъничко да увеличиш доходите си? Издай няколко фиктивни фактури и попълни заявление за „откраднати стоки“. Само печалба, никакви разходи.
На деволите това страшно им хареса. Хем правеха пари, хем същевременно тормозеха Сгандия. Нищо чудно, че масата на Ад-вокат бързо се скриваше под планина от искове и протести.