— Ох, благодаря — съумях да избъбря, въпреки че се чувствах доста виновен. — Е, аз по-добре да тръгвам. Хайде, Глийп.
— Глийп! — отекна моят дракон, като измъкна глава от едно ведро спагети веднага щом чу името си.
Шишко мигом бе харесал екзотичния ми любимец. Подозирах, че то се дължеше на новооткритата способност на Глийп да поглъща едва полятата с кървавочервен сос личинкоподобна маса, която съставляваше основното блюдо на бара.
Аз така и никога не успях да набера достатъчно смелост да опитам спагетите, но моят звяр се влюби в тях. Познавайки някои от онези съмнителни неща — ядивни и не, живи и не, — които също получаваха кулинарното одобрение на Глийп, това не ме насърчи кой знае колко да разширя хоризонтите на своята диета, за да включа тъкмо туй ястие. И въпреки всичко, стига Глийп да беше с мен, ние бяхме добре дошли при Шишко, макар любимецът ми да взе да заприличва на поклащащия се като гъска собственик на бара.
— Я слушай, Скийв. Къде държиш през деня твоя дракон?
Хвърлих му бърз поглед и открих, че Ад-вокат наблюдава моя звяр с присвити, замислени очи.
— Обикновено е с мене, обаче понякога го оставям с драконогледачка. Защо?
— Просто се сетих за един иск за „прекъсване на бизнеса“, който трябваше да платим онзи ден… наложи се да го изплатим! Проклятие, все още го изплащаме. Както и да е, този тип продава дракони, само че, видиш ли, от цяла седмица не е продал ни едничък. Инак пласира по три дневно и казва, че след като ни ръси, за да бъде сигурен, че на бизнеса му нищо няма да се случи, ние би следвало да компенсираме разликата от спада на продажбите му… а пък сам знаеш, че тия неща струват майка си и баща си!
— Знам — съгласих се, — но какво общо има това с Глийп?
— Вероятно няма. Само дето тоя тип се кълне, че точно преди ситуацията да се скапе, някакъв малък дракон се отбил там и разговарял с неговите дракони. Сега те не щат нито да реват, нито да бълват пламъци — нищо. Единственото, което правят, е да спят и да лудуват… а да си чувал за някой, дето да иска да купи лудуващ змей?
— Разговарял с неговите дракони? — запитах с буца в гърлото.
По някаква причина в ума ми се появи сцената, когато Глийп се опълчи на дракона на Големия Юлий — зверище, пред което изглеждаше като джудже — и спечели.
— Е… не че точно разговаряли, но се скупчили досущ като заговорници, притиснали глави и си мънкали и пуфкали един на друг. Докато не приключили, не му дали да припари наблизо. Единственото, в което тоя тип е сигурен, е, че малкият дракон — онзи, дето разправя, че му е прецакал бизнеса — казал нещо от рода на „Пийп!“. На два пъти го казал.
— Пийп? — повторих аз.
— Глийп! — отвърна моят любимец.
Ад-вокат пак се втренчи в него.
— Стига бе, Ад-вокат — рече Гуидо, като сбута приятелски шефа си. — Говорещи дракони? Някой те баламосва. На мен ми се струва, че е получил лоша пратка зверове и сега се опитва да ни застави да ги платим. Предай му да се разкара.
— Тая работа не е толкоз лесна — изръмжа Ад-вокат, — но предполагам, че си прав. Така, де, всички дракони си приличат.
— И това е вярно — обадих се аз и бързешком се отправих към най-близкия изход. — Хайде, Пийп… искам да кажа, Глийп!
Съмненията на Ад-вокат може и да бяха приспани, обаче на връщане към гостилница „Златният полумесец“ моите собствени все още не бяха изчезнали.
— Я върви до мен, Глийп. Направил ли си нещо, за да провалиш нечий бизнес?
— Глийп? — отвърна драконът с тон също като на Скийв, когато се напъвам гласът ми да звучи невинно.
— А-ха! Слушай, не се набърквай в тая работа. Мисля, че владеем положението и без да излизаш на бойната линия.
— Глийп.
Този път отговорът прозвуча далеч по-потиснато и аз осъзнах, че моят любимец здравата е паднал духом.
— Хайде, не унивай. Просто не искам да ти се случи нищо лошо. Това е всичко.
Изведнъж се усетих, че минувачите се блещят към нас. Предполагам, че колкото и странен да беше Пазарът на Дева, не бяха свикнали да виждат някой да върви по улицата, спорейки с дракон.
— Дай да побързаме — подтикнах го аз, като се пуснах в тръс. — Не знам какво можем да сторим, ако сгандийците се захванат с букитата, но съм сигурен, че Аахз ще измисли нещо.
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА:
Животът може да бъде изгоден, стига да знаеш какви са залозите.
Спортната арена, където се намирахме, беше явно по-малка от стадиона на Тупания, в който бяхме участвали в Голямата игра, ала бе не по-тиха. Може би фактът, че тя беше на закрито, а не на открито, правеше нещо със звуковете, но даже както бе наполовина пълна, тълпата тук вдигаше такава врява, че едва чувах собствените си мисли.