— Нямаше защо да се правя — рече Откачалко през стиснати зъби. — Не и при толкоз голям залог като техния. Бяха ме предупредили и очаквах, че ще играят на едро, но въпреки това…
Той поклати глава и млъкна.
По-рано не бях намерил време да поразмишлявам над въпроса какво означават заложните курсове, ама сега намерих. Щом играта с една жълтица може да ти донесе двеста, значи някой залог от хиляда има потенциална възвръщаемост от двеста хиляди! А пък миза от десет хиляди…
— Ами те с колко излязоха? — попитах с боязън.
— С достатъчно, та ако загубя, да работя цял живот за Сгандия, за да си изплатя дълга… а деволите не живеят малко.
— Я почакай. Аахз не ти ли каза, че ако загубиш, ще ти покрием недостига от нашите разноски?
— Каза ми — отвърна деволът. — И освен това изтъкна, че щом покривате минусите ми, ще вземете и всичките плюсове, в случай че нещата тръгнат, както е планирано. Аз избрах да поема сам и риска, и печалбите.
Маша се приведе напред, за да го погледне.
— Толкова ли си сигурен, или си толкова алчен?
— По-скоро последното — призна си Откачалко. — Пък и когато заложих срещу Скийв в Голямата игра, изгорях доста лошо. Направих си сметка, че си струва да опитам веднъж да подкрепя онзи, дето няма кьораво.
Поклатих озадачено глава.
— Не се ли боиш, че пак ще загубиш?
— Е, хрумна ми, че може би сега изработеният съм аз, а не сгандийците. Нали затова съм седнал до вас. Ако се окаже, че водите двойна игра…
— Откачалко, прекалено си дребен, та да заплашваш — предупреди го Маша.
— … А ти си прекалено едра, за да реагираш бързо, щом реша, че са ме изгабаркали — изстреля в отговор деволът.
— Престанете и двамата — наредих им. — И бездруго спорът ви е теоретичен. Няма да има никакви проблеми… или ако има, ще бъда изненадан колкото теб, Откачалко.
— Надявам се да си по-изненадан — подигравателно рече букмейкърът. — Забрави ли, че аз донякъде очаквам нещата да се издънят?
— Но Аахз ме увери, че работата е опечена.
— Очевидно. Иначе сгандийците нямаше да заложат толкова. Въпросът е: кой я е опекъл по-добре — вие или те?
Точно в този момент някаква бъркотия от далечната страна на арената привлече погледа ми. Хората от Сгандия току-що бяха пристигнали… в пълен състав. Между Гуидо и Нунцио вървеше Ад-вокат, а след тях — останалите членове на двете групи, изпратени на Пазара. Като ги гледах да се движат заедно, вместо поотделно да лапат лакомо в заведението на Шишко, ми се сториха внушителна тайфа. Явно мнозина зрители споделяха моето мнение. При все че бяха закъснели, никой не им оспори правото да заемат предните седалки, когато излязоха на първия ред. Всъщност щом наближиха, от тъй желаните места настъпи забележим отлив.
Да открия други същества, които познавам сред тълпата на тоя Пазар, за мен беше достатъчно ново преживяване, така че преди да се усетя какви ги върша, се бях изправил и им махах. И тогава ми проблесна! Ако ме видеха да седя до Откачалко, а после изгубеха един голям залог, можеше да съберат две и две и да получат пет!
Престанах да махам и се опитах да се сниша обратно на мястото си, ала вече бе прекалено късно. Гуидо забеляза моите телодвижения и сръга Ад-вокат, за да ме посочи. Погледите ни се срещнаха и онзи ми кимна в знак, че ме е познал; сетне започна да оглежда тълпата.
Паднат духом, се обърнах да се извиня на Откачалко, но установих, че говоря на някакъв образ с нездрав тен и космати уши, дето по нищо не приличаше на девола, който бе седял до мен.
Аз насмалко… ама за едната бройка!… не се заозъртах, за да видя къде се е дянал букмейкърът. След това се заех с умствена аритметика и пресметнах какво се е случило.
Магия за преобразяване!
Дотолкова бях свикнал аз да будалкам хората с тази магия, че когато друг направи същото с моя милост, напълно ме преметна.
— Май си все още новак в интригантстването, а? — отбеляза сухо той с новото си лице.
За късмет влизането на състезателите ме избави от проблема да обмисля приемлив отговор. При цялата бъркотия с планирането и задействането на нашето контранападение така и не разбрах добре за какво се е обзаложила Сгандия, освен че става дума за борба по двойки. Никой не ми обясни как изглеждат играчите и аз предположих, че срещата ще прилича на онези, дето бях гледал на Буна. Трябваше да се досетя, че не е тъй.
Двата тима бяха съставени от същества, които на ръст едва стигаха до кръста ми! Искам да кажа, че бяха дребни! Приличаха на хлапета… ако сте навикнали наоколо да се мотаят хлапета с по четири ръце.