— Какви са тия? — запитах.
— Това са отборите — притече се на помощ Откачалко.
— Въпросът ми е какво представляват? Откъде са?
— Уф, те са двуанци.
— И вие залагате за тях? Да ти призная, чувал съм за борба между джуджета, но туй е смешно!
— Недей да злословиш — повдигна рамене деволът. — В борцовия свят тия образи са голяма работа. Всъщност отбори като тези са най-популярната стока за износ от тяхното измерение. Всички ги познават с прозвището Ужасните двуанци. Те са много по-разрушителни, отколкото можеш да предположиш, като съдиш по размера им.
— Това си е представление, нали?
— Ако наистина искаш да видиш нещо такова, трябва да изловиш другата им износна стока. Една пътуваща танцова трупа, наречена Двата тура.
Маша отпусна тежка длан върху рамото ми.
— Хей, трепач, помниш ли какво се уговорихме за моите уроци?
— После, Маша. Мачът всеки миг ще започне.
В действителност той всеки миг щеше да свърши. Такъв бързак беше, ако ме извините за израза.
Първият член на отбора фаворит с червените гащета сякаш просто се поразходи и задържа в захват своя белогащ противник. Макар захватът донейде да оставяше впечатлението, че някой се опитва да завърже денк със заплетени кълчища, червеногащият го направи да изглежда ужасно лесен. Всички усилия на партньора на неговия противник да отмести победителя се оказаха напразни и борбата приключи.
— Е, това беше — рече Откачалко, докато се изправяше на крака. — Цяло удоволствие е човек да има работа с теб, Скийв. Обади ми се пак, ако решиш да се свържеш с някое представление на живо.
— Не смяташ ли да си прибереш залога?
Деволът сви рамене.
— Защо да бързам? Освен туй мисля, че точно в момента твоите съотборници са малко нещо заети.
Погледнах натам, накъдето сочеше, и забелязах как Ад-вокат се втурна към съблекалните, следван по петите от Гуидо и Нунцио. Никой от тях не изглеждаше особено щастлив — напълно разбираемо при дадените обстоятелства.
— Хоп-па-а! Тук идва моят ред. Маша, ще се видим в „Златният полумесец“.
И с тези думи поех курс за прехващане на разгневените сгандийци.
ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА:
Тези дръвници трябва да се научат да уважават хората, които стоят над тях.
Едва не ги изтървах. Имайте предвид, че не се движех бавно. Просто наистина бяха под пара.
— Здрасти, момчета! — обадих се точно в мига, когато Ад-вокат вдигаше юмрук, за да потропа на вратата на съблекалнята. — И вие ли се каните да поздравите победителите?
Три чифта очи се втренчиха насреща ми, след като моите „приятели“ се извърнаха към мен.
— Ще ги поздравим! — сопна се Гуидо. — Ще им дам аз едни поздравления…
— Чакай малко — прекъсна го Ад-вокат. — Какво искаш да кажеш с това „И вие ли“?
— Аз поне затуй съм тук. Току-що спечелих доста от последната среща.
— Колко доста?
— Ами доста за мен — уточних. — Имам да взимам петдесет жълтици.
— Петдесет — изсумтя Гуидо. — А да си наясно ние колко загубихме от това фиаско?
— Как загубихте? — намръщих се. — Не знаехте ли, че фаворити са червените?
— Разбира се, че знаехме — озъби ми се Ад-вокат. — Ето защо си правехме сметка да извъртим удар-трепач, щом клекнат.
— Но какво ви накара да си мислите, че те ще… Ох! Същото ли имахте предвид, когато казахте, че ще се заемете с хазарта?
— Точно така. Очакваше се червеният отбор да легне грациозно в третия рунд. Платихме им достатъчно… всъщност повече от достатъчно.
Дотолкова ми звучеше като Гримбъл, че не се удържах и пуснах плоска шегичка:
— Като съдя по резултата, ми се струва, че сте им платили малко по-малко от достатъчно.
— Изобщо не е смешно. Сега вместо да си погасим загубите, се натресохме с още едно солидно число, което ще трябва да обясняваме на Големите момчета.
— О, хайде, Ад-вокат — усмихнах се. — Колко може да струва купуването на някой мач?
— Не е много — призна той. — Само че ако пресметнеш и инвестиционната сума, която току-що изгубихме, става вече…
— Инвестиционната сума?
— Има предвид залога — подсказа ми Гуидо.
— Ох. Добре, де, предполагам, че това си е рискът, когато се опитваш да направиш удар-трепач.
По лицето на Ад-вокат пробягна зла усмивка.
— О, трепача ей сега ще го организираме — рече той. — Време е аборигените от тоя Пазар да научат какво означава да попречиш на плановете на Сгандия.
И с тези думи кимна към Гуидо, който отвори вратата на съблекалнята.
Четиримата борци ползваха обща съблекалня и когато ние се намъкнахме вътре един след друг, ни погледнаха очаквателно.