Най-после вратата се отвори и четиримата двуанци излязоха навън, като се смееха и приказваха помежду си.
— Браво, бе — обадих се. — Няма защо да бързате. Аз мога да се тревожа тук и цял ден.
Единият от белия отбор се затича към мен, прегърна ме и ме целуна.
— Съжалявам, хубавецо. Толкова се забавлявахме, че те забравихме.
— Ммм… преди да ме целунеш пак, не можеш ли да сториш нещо с маскировката?
— Оп-па-а, извинявай.
По-високият от червените затвори очи и двуанците изчезнаха. На тяхно място се появиха Аахз, Гюс, Тананда и Дружан. Ето защо не се безпокоях… чак в такава степен.
— Добра работа, Гюс — кимнах насърчително. — Но все още си мисля, че бих съумял и сам да се справя с вашата маскировка.
— А да ти се е случвало да видиш някой от Дву? — хвърли в лицето ми Аахз.
— Ами-и… не.
— Господин Гюс пък е виждал. Ето защо той се зае с тази операция. Край на дискусията.
— Имах една секретарка на име Етийл — обясни гаргойлът, пренебрегвайки нареждането на Аахз. — Беше голяма любителка на борцовия свят.
— Секретарка? — примигнах.
— Ами да, нима не си чувал за Двупръстата машинописка?
— Стига! — настойчиво каза первектът, като вдигна ръка. — Аз гласувам да се върнем в „Златният полумесец“ за малко празненство. Мисля, че за една вечер достатъчно попречихме на сганта.
— Аха — захили се Тананда. — Това ще ги научи да си подбират противници по ръста.
— Но вие сте на техния ръст — начумерих се.
— Знам — намигна ми тя. — Точно там е номерът.
— Слушай, Аахз, наистина ли си сигурен? — намеси се Дружан. — Разбирам, че ги сдрусахме яко, ама дали ще им държи влага до сутринта?
— Ако са късметлии — усмихна се широко моят ментор. — Не забравяй, че щом се свестят, ще трябва да докладват на своите началници.
— Смяташ ли, че ще се опитат да си наваксат загубите с още някой удар в хазарта? — запитах.
— Надявам се — отвърна Аахз и усмивката му стана доста по-широка. — Следващото голямо хазартно събитие, което се задава в дневния ред, са надбягванията с еднорози, а с тях лесно ще се справим.
— Батъркъп ли имаш предвид? Не можеш да го вкараш в състезанията. Той е боен еднорог.
— Знам. Помисли си за това.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА:
Открий какво най-малко очакваш да направи противникът ти и после можеш да разчиташ, че точно това и ще направи!
След катастрофалното си начинание да се доберат до букитата от Дева, за да сложат ръка върху им, сгандийците не опитаха незабавно друг гамбит. Фактически някое време всичко беше тихо… прекалено тихо, както се изразяваше Аахз.
— Това не ми харесва — обяви той, докато се взираше през предния прозорец на гостилница „Златният полумесец“. — Те замислят нещо. Просто го усещам.
— Шишко казва, че не са се вясвали от близо седмица — известих го аз. — Може би са се отказали.
— Как ли не! Ще има поне още един опит — ако не за друго, то за да си запазят репутацията. А ние вместо да се подготвяме, си топлим задниците.
Прав беше. От няколко дни основното занимание на нашия отбор бе да киснем в заведението на Гюс, очаквайки да се сдобием с някаква информация. Собствените ни разузнавателни мисии не бяха донесли нищо, така че се бяхме ограничили до това да зависим от обичайната агенция-партенка на Пазара, която да ни предупреди за евентуалните нови стъпки на Сгандия.
— Разсъждавай разумно, Аахз — възпротиви се Дружан. — Не можем да планираме или да се подготвяме, без да имаме данни, с които да работим. Ти сам каза, че действията в отсъствие на информация са усилия, хвърлени напразно, и какво? Просто изнервяш хората.
Аахз бързо отиде до мястото, където се беше проснал тролът.
— Само не почвай да ме цитираш, Дружане! Ти си онзи, който обикновено оспорва всяка моя дума. Ако пък вземете да се съгласявате един през друг с мен, значи не използваме всички умствени ресурси, с които разполагаме.
— Но нали точно ти заяви, че би следвало да си планираме нещата? — изтъкнах аз.
— Вярно — ухили се люспестият ментор. — Така че спокойно бихме могли да започнем. След като липсват твърдо установени факти, ще трябва да се опитаме да ги отгатнем. Хайде, къде Пазарът е най-уязвим за превземане от страна на Сгандия? Танда, ти виждала ли си… Танда?
Тя престана да зяпа през прозореца, за да се съсредоточи върху обсъждането.
— Какво рече, Аахз? Съжалявам. Тъкмо гледах онзи бунак с яркопурпурните дрехи, който се задава по улицата.
— Пурпурни?
Маша и аз го изстреляхме в хор.
Понечих да изтичам преди нея, но сетне размислих. Ами ако я преваря? Не ми се щеше да се окажа между прозореца и нейното туловище, когато най-накрая стигнеше там. Вместо това я изчаках да заеме позиция и после се промъкнах отстрани.