Той спря да крачи и отново ме дари с ослепителна усмивка.
— Но ти можеш! Нали затуй съм тук!
— Аз? Аз не съм в състояние да одобря вашата отпуска! Даже да беше в моята власт, а това не е, кралството има нужда от крал на трона през цялото време. То не би могло да се лиши от вас дори и за ден!
— Точно така! Ето защо не бива да оставя своя трон без внимание. Ако искам отпуска, ще ми трябва дубльор.
В ума ми заби алармена камбана.
Вижте, колкото и да ме дъвчеше Аахз, че съм се бил учел бавно, аз не съм глупав. Още преди да го срещна… пфу, преди да науча буквите… пак знаех как да събера две и две, тъй че да получа четири. В този случай едната двойка беше нуждата на монарха от дубльор; втората двойка бе неговото присъствие в моето жилище, а пък четворката беше…
— Ваше величество навярно няма мен предвид!
— Разбира се, че теб имам предвид — потвърди Родрик. — Истината, лорд магьоснико, е, че точно това си мислех, когато те назначих на сегашния ти пост.
— Така ли?
Почувствах как челюстите на капана се затварят. Ако кралят действително ме бе назначил заради това, щеше да е неразумно да откажа възложената ми задача. Родрик Пети можеше да реши, че вече не се нуждае от моите услуги, а последното, което ми трябваше, както го няма Аахз, бе да ме отрежат от източника ми на доходи. Не бях много сигурен какъв е пазарът на труда за бивши дворцови магове, ала бях сигурен, че не ми се ще да го узнавам от първа ръка.
— Ти сам каза преди малко, че способностите на дворцовия магьосник са на мое разположение. Е, една от тези способности, която ти ми демонстрира още при запознанството ни, бе да променяш по желание своите форми и формите на другите.
Заклинанието за преобразяване! То беше сред първите магии, на които ме научи Аахз, и една от най-често използваните при последните ни приключения. Подир всички тия случаи, когато ме измъкваше от затруднени положения, кой би допуснал, че ще се окаже онова заклинание, дето ще ме вкара в беда? Ех, вярно, че веднъж ме бе докарало дотам да ме обесят…
— Ама, Ваше величество, аз едва ли ще мога да ви заместя. Не зная как да бъда крал!
— Няма нищо особено — усмихна се Родрик. — Хубавото на това да си крал е, че дори когато не си прав, никой не се осмелява да ти го изтъкне.
— Но…
— И освен туй ще бъде само за един ден. Какво толкова може да тръгне на зле за един ден?
ГЛАВА ТРЕТА:
Веднъж щом бил си рицар, винаги си рицар, но да си цар веднъж е прекалено често!
Вижте, не искам да си мислите, че съм кекав противник. Преди да се предам, здравата се пазарих с краля на Посилтум. Успях не само да го накарам да се съгласи за една премия, ами и да изкашля авансово доста голям процент, преди да приема мисията. Не е лошо за някой аджамия магьосник, който неочаквано е загазил, нали?
Разбира се, щом приех, вече бях загазил не неочаквано, а до ушите!
Колкото повече разсъждавах, толкова по-калпава ми се струваше идеята да дублирам краля. Белята беше, че нямах избор… или може би…? Поразмишлявах още малко и се появи проблясък от надежда.
Имаше начин да се измъкна! Едничкият проблем бе, колко далеч мога да избягам за един ден. Макар и да не бях изкушен в светските дела (или в извънсветските, ако е там въпросът), бях доста сигурен, че измяната към суверена не е най-здравословното занимание.
Решението щеше да е много значимо, определено най-значимото, което съм вземал самостоятелно. Кралят (или, за да бъда по-точен, неговият дубльор) нямаше защо да се показва пред хорските очи до утре по пладне, така че разполагах с малко време да забатача нещата. С тая мисъл наум тръгнах да ги обсъдя с последния останал в двореца мой приятел.
— Какво смяташ, Глийп? Да офейкам ли, или да заседна тук и да се опитам да блъфирам един ден като монарх?
Отговорът беше кратък и на място:
— Глийп!
За онези от вас, които отскоро са се включили в тази поредица, Глийп е моят любимец. Той живее в кралската конюшня. Освен това е дълъг двадесет фута дракон… полупораснал. (Разтрепервам се, щом си помисля как ще изглежда, когато порасне напълно! Ауу!) Колкото до неговите хитри лафове, ще трябва да му простите. Речникът му се състои от една дума, обаче той наваксва, като я използва здравата. Приказлив или не, но в тоя кризисен момент се обърнах към него, защото след заминаването на Аахз остана единственият в туй измерение, който (макар и без да разбира съвсем) ми влизаше в положението. Само по себе си това говори много за социалния живот на даден магьосник.
— Хайде, Глийп, стегни се. Попаднал съм в истинска беда. Ако се опитам да дублирам Родрик, мога да направя някоя ужасна грешка… като например да започна война или пък да обеся невинен човек. От друга страна, ако изменя на краля и изчезна, двамата с теб ще прекараме остатъка от дните си като преследвани бегълци.