— Дал си си сметка? Как? Имам предвид, че това е първото ти посещение тук, откакто е тръгнал проектът.
Бях взел да се поизпотявам. Дон Брус ме гледаше с мазна усмивка на влечуго, която изобщо не ми харесваше.
— Видях го в докладите — заяви кръстникът. — Толкова ясно, колкото носа на лицето ти. Ето откъде знам, че Ад-вокат е идиот. През цялото време проблемът е бил пред него, а той не е могъл да го забележи. Проблемът си ти.
Потта ми се вледени. С крайчеца на окото си долових как Тананда прокара пръсти през косата си, улавяйки в шепа една от нейните отровни стрелички за хвърляне, докато Маша започна да си играе с пръстените си. Дружан и Гюс се спогледаха и леко се размърдаха в своите столове. Единствен Аахз от целия ни отбор не изглеждаше загрижен.
— Ще трябва да си малко по-ясен заради нас, бавнозагряващите — проточи глас люспестият. — Та как точно си даде сметка, че проблемът е наш Скийв?
— Ами погледни фактите — отвърна Дон Брус и взе да брои на пръсти. — Той е бил тук през всичкото време, през което моите момчета са срещали неприятности; той познава Пазара по-добре от моите момчета; той знае достатъчно магия, за да прави неща, с които моите момчета не могат да се справят; а сега откривам, че той има голяма група приятели и връзки тук.
— Е? — меко запита зеленият ментор.
— Е? Не ти ли се струва очевидно? Проблемът с тази операция е там, че е трябвало да работи за Сгандия през цялото време.
До тоя момент се бях съвзел достатъчно, та да си подготвя защитата.
— Но просто защото аз… Какво-о?
— Разбира се. Точно за това съм дошъл. Вече ми разправиха как по-рано си казал, че не желаеш да действаш на пълно работно време за нас. Ето защо съм готов да уговоря нова сделка с теб. Искам ти да провеждаш операцията на Сгандия тук на Пазара… И съм съгласен да ти платя върха в долари.
Аахз се приведе напред.
— Какво ще рече туй в злато?
— Чакай мъничко! Уау! Стоп! — прекъснах ги аз. — Ти се шегуваш. Нямам нито времето, нито ноу-хауто да направя от това печеливш проект.
— Няма защо да е печеливш — възрази Дон. — Добре ще е, ако се държим на нулата. И дори ако просто губим по-малко пари. Каквото и да е, само да накара Съветът да се заяжда с нещо друго на нашите месечни срещи. Ти би могъл да го вършиш в извънработното си време.
Понечих да се обадя, но Аахз небрежно сложи ръка на рамото ми. Това предупреждение ми бе познато. Опитах ли се да го прекъсна или поправя, хватът му щеше да се затегне, докато костите ми запукат.
— Я да видя дали съм схванал правилно — рече той, показвайки всичките си зъби. — Ти искаш моят човек тук да води твоята операция, ама не те е еня, ако тя не дава печалба?
— Точно така.
— Разбира се, при сегашната нестабилна ситуация ти ще трябва да му гарантираш заплатата.
Дон Брус присви устни и ме погледна.
— А той колко ще ми струва?
— Много — увери го Аахз. — Но по-малко от общата заплата на отряда, който поддържаш в момента на Дева.
— Ясно, Скийв си заслужава парите.
— Аахз… — започнах аз, обаче хватът на моето рамо се затегна.
— … И ти не си толкова загрижен за репутацията на Сгандия тук, колкото за това как Съветът ще се държи с теб?
— Ами… да. Май че е тъй.
— … Така че той има пълна свобода да води операцията по начин, който му се струва подходящ. Нали не му налагаш нито екип, нито политика, която да следва?
— Не. Длъжен съм да прикрепя към него поне двама телохранители. Всеки, дето ръководи някаква операция на Сгандия, трябва да получи две момчета от Семейството, за да сме сигурни, че нищо няма да му се случи.
Аахз се начумери.
— Но той вече…
— Какво ще речеш за Гуидо и Нунцио? — успях да процедя през зъби.
Хватът на моето рамо рязко изчезна.
— Тия нещастници ли? — намръщи се Дон Брус. — След тази катастрофа се канех здравата да ги наругая, ама щом ги искаш, твои са.
— … Но тъй като ти си онзи, който настоява за тях, те няма да натоварват нашите режийни. Нали така? — твърдо каза первектът.
Облегнах се назад и скришом взех да си масажирам рамото, опитвайки се да не обръщам внимание на ужасените погледи, които си разменяха моите приятели. Не бях наясно къде се насочва Аахз, обаче знаех, че когато му замирише на пари, е по-добре да не му се изпречвам на пътя.
Можех само да кръстосам пръсти и да се надявам, че разбира какво прави… за разлика от други случаи.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА:
Stayin’ alive! Stayin’ alive!
(Да останеш жив! Да останеш жив!)
Представителите на търговците от Пазара не изглеждаха щастливи, но пък деволите никога не преливат от щастие, когато се разделят с парите си.