— Стига бе, Аахз. Знаеш за какво става дума. Ти ми издейства повече пари, отколкото бих съумял да изхарча за цял живот, прекрасна къща… и то, имай предвид, не къде да е, ами на самия Пазар… стабилна работа всеки път, когато я поискам… Накратко казано, всичко, което ми е нужно не само да оцелея, а да процъфтявам. Всичко.
— Е, и?
— Питам се да не би да ме подреждаш така, за да можеш да си тръгнеш? Заради туй ли е цялата тази история?
Тайно се надявах, че первектът ще ми се изсмее в лицето, че ставам глупав. Вместо това той погледна встрани и потъна в мълчание.
— Хубаво, де, мислех си по въпроса — произнесе най-накрая. — Напоследък се справяш много добре и както казваш, тая последна сделка ще те осигури да не гладуваш. Истината е, че ти нямаш повече нужда от мен.
— Но, Аахз!
— Никакво „Но, Аахз“! В момента не върша нищо друго, освен да повтарям онова, което ти ми наблъска в ушите в началото на тази лудория: ти нямаш нужда от мен. Аз доста поразмишлявах. Прав си. Реших, че винаги си желал да го чуеш от моите уста.
— Може би не ми се ще да съм прав — рекох жално. — Може би искам наистина да се нуждаех повече от теб и нещата да могат да продължат вечно — така, както бяха по-рано.
— В това се състои по-голямата част от порастването, момче — въздъхна Аахз. — Да се изправяме пред действителността, независимо дали ни се иска, или не. Ти го правиш и аз си дадох сметка, че е време и аз да го направя. Ето защо смятам да остана тук.
— Обаче на теб не ти се налага да… Какво?
Лицето на моя ментор се разля в една от неговите широки усмивки.
— В този случай действителността, пред която съм изправен, е, че — независимо дали се нуждаеш от мен, или не — откак те взех за чирак, съм се забавлявал повече, отколкото за столетия наред. Не съм сигурен какво точно ще ти се случи следващия път, но не бих го пропуснал и заради цялото злато на Дева.
— Това е страхотно!
— … Разбира се, все още има много неща, на които мога да те науча, също както има много неща, които аз пък трябва да науча от теб.
— От мен? — примигнах.
— Аха. От известно време, момче, Аахз се учи от теб. Просто никога досега не съм бил способен да си го призная. Твоят маниер да се държиш с хората ти извоюва уважение дори от страна на онези, дето не те обичат. Аз невинаги успявам да го постигна. Доста народ се бои от мене, ала не чак толкова ме уважават. Ето защо изучавам твоите методи и съм напълно решен да продължа да го правя.
— Това е… м-м-м… Интересно, Аахз. Но защо се накани да ми го кажеш точно днес?
— Защото ако остана, ще бъде само при едно условие: да се събудиш и да възприемеш факта, че в нашите взаимоотношения ти си равностоен партньор. Край на всички тези „чирашки“ дивотии. Започват много да ми действат на нервите.
— Леле, Аахз… Аз…
— Уговорено?
— Уговорено.
Стиснахме си тържествено ръцете и в същия миг се сетих, че когато за пръв път ме прие за чирак, той ми отказа тоя простичък акт. Равностоен партньор. Уау!
— А сега кое е другото?
— М-м-м… извинявай?
— Ако си спомням добре, ти каза, че има едно-две неща, които те безпокоят. Кое е второто?
— Ами… тази къща.
— Че какво й е на къщата? — избухна Аахз, изпадайки с лекота в старите си маниери. — В нея ще се намери достатъчно място за нас и за нашите приятели, и за твоите телохранители, когато се появят, и за Батъркъп и Глийп… и за всеки друг, който мине насам.
— Вярно е.
— И нещо повече, получихме я безплатно. Беше добра сделка.
— Я го кажи пак, Аахз.
— Казах: „Беше добра…“ Ох.
— С деволите, нали?
— О-о, хайде сега, Скийв. Това си е просто една къща. Какво може да не е наред?
— Ще използвам твоята фраза: „Умът ми не го побира.“ Опитах се да схвана къде е уловката и ми се ще да провериш дали съм подбрал правилно фактите и дали логиката ми е точна.
— Давай.
— Така-а. Деволите са експерти по пътуване между измеренията. Ако добре съм разбрал, те се изхитряват да имат тези „по-големи отвътре, отколкото отвън“ къщи, като заемат мъничко от пространството на различни светове. Тоест ако номерираме измеренията и Дева е номер едно, нашата врата се намира в измерение едно, а останалата част от дома ни се помещава в измерение едно, точка четири или нещо подобно.
— Виж, туй не ми дойде наум — призна си Аахз. — Господа деволите и зъб не обелват по тоя въпрос. Иначе има смисъл. Трудно можеш да се правиш на обеднял собственик на магазин с такава къща току зад рамото ти. Напънех ли се повечко, щях да се сетя, че на всеки девол му е нужно тайно местенце, където да крие богатството си.