Выбрать главу

Еднорогът в съседния яхър изпръхтя и ядно тропна с крак.

— Съжалявам, Батъркъп. Тримата ще бъдем преследвани бегълци.

Бойните еднорози не се срещат чак толкоз често, та дори и в кралската конюшня. Този специално беше мой. Получих го в дар, малко след като се сдобих с Глийп. Както казах, подобен начин на живот е бая животински.

— В една държава с лош крал доста хора ще пострадат — заразмишлявах на глас, — а аз ще бъда ужасен крал. Проклятие, че мен и като магьосник не ме бива кой знае колко.

— Глийп — строго възрази моят любимец.

— Благодаря за вота на доверие, но си е тъй. Никому не ща да навредя, ама пък и не си умирам да бъда преследван дивеч.

Уморен от словесното изразяване на своята привързаност, Глийп реши да покаже чувствата си по-дълбоко, като ми оближе лицето. Пренебрегнем ли слизестия остатък, целувките на моя дракон имат още един страничен ефект. От дъха му те лъхва такава воня, която може да бъде надмината само от миризмата на первската кухня.

— Г… Глийп, старче — успях да издумам най-накрая, — страшно те обичам, но ако правиш това два пъти седмично, възможно е да се разделим… за постоянно!

— Глийп!?

Заканата ми заработи у него обидено изражение, което изтрих, като просто почесах любимеца си по главата. Хрумна ми, че драконите трябва да са оцелели, защото през своя живот всеки от тях се привързва емоционално едва към едно същество. При положение че техният дъх сполиташе не определени индивиди, а цялото население, отдавна щяха да ги изтребят до крак. Не, по-добре да страда само отделният човек, отколкото…

Някаква друга част от ума ми сграбчи тази мисъл и започна да я преобръща.

— Ако избягам, в опасност ще бъда именно аз, а ако се опитам да бъда крал, ще пострада целокупното кралство! Точно така! Ще трябва да тръгна. Това е единственото благоприлично нещо, което мога да сторя. Благодаря, Глийп!

— Глийп?

Моят любимец наклони учудено глава.

— После ще ти обясня. Чудесно. Решено. Вие двамата наблегнете на храната, докато надникна в своята стая, за да си взема някои вещи. А след туй: „Сбогом, Посилтум!“

* * *

Чудил съм се какво ли би станало, ако бях последвал първоначалния си план: просто да отида в покоите си, да си събера нещата и да замина. Разписанието за остатъка от вечерта щеше напълно да се промени и продължението на тази история щеше да е съвсем различно. Случи се така обаче, че направих леко отклонение. На половината път към стаята обучението на Аахз си каза думата. Тоест започнах да мисля за пари.

Дори и за един преследван беглец парите щяха да са добре дошли… а авансът от краля нямаше да изтрае дълго. С малко отгоре в брой бих могъл да избягам много по-далеч, да се крия много повече… или поне да живея доста по-свястно…

Обнадежден от тези мисли, тръгнах да диря Джей Ар Гримбъл.

Двамата с канцлера на хазната никога не сме били онуй, на което му викате близки приятели. Кръвни врагове ще е по-точно определение. Аахз винаги е поддържал тезата, че това било заради нарастващото ми влияние в двора. Не е тъй. Истината е, че настървеността на первекта към допълнителните суми отстъпваше само на неохотата на Гримбъл да се раздели със същите. Буквално същите, понеже моята заплата излизаше от сандъците, които канцлерът така грижливо пазеше.

Открих го, както и очаквах, в малката килийка, която използваше за офис. Мълвеше се, че непрекъснато отказвал да мине в по-голямо помещение, опитвайки се безнадеждно да впечатли останалата част от персонала, като даде пример за пестеливост. Това не вършеше работа, но той продължаваше да опитва и да се надява.

Бюрото му бе затрупано с цял лакът хартии, покрити с черни дребни цифрички, които Гримбъл ту поглеждаше, ту поправяше, докато местеше различни листове от една купчина на друга. Такива купчини имаше на пода и на единствения допълнителен стол, което ме накара да мисля, че е зает със сегашната си задача от доста време. Като не видях никакво място, където да мога да седна или да застана, избрах да се подпра на касата на вратата.

— Задължения по късно, а, лорд канцлере?

С въпроса си спечелих кратък мрачен поглед, преди той да се залови отново за своите занимания.

— Ако бях магьосник, тогава щях да работя по късно. Като канцлер на хазната това са нормалните ми служебни часове. За твоя информация нещата вървят твърде гладко. Толкова гладко, че тази вечер може би ще успея да си легна рано — да кажем, след още три-четири часа.